Драгоманско блато: Разлика между версии

Фитогеографски и флористично Драгоманското блато попада в Европейската широколистна горска област, Софийска област, Чепънско-Завалски район (Бондев, 1997). В миналото то е било дом на десетки редки растения, които изчезват заради пресушаването и разораването на ливадите – водната лилия, изправената ежова главица, тревистолистният ръждавец, дребният ръждавец, прешленистият многолистник, потопеният многолистник, плаващият рачиокарпус, спиродела и много други.

 

 

Тежка загуба за българската флора и наука е изчезването на [[калдезия]]та и насекомоядното растение [[алдрованда]]. Тук е било едно от малкото находища в България и за изправената ежова главица. Днес блатото приютява значителен брой растителни видове. Установени са 138 вида от 37 семейства. Преобладаващите растителни съобщества са хидрофилните, хигрофилните, мезофилните и рудералните. Някои видове като [[обикновената мехурка]] – друг вид насекомоядно растение, [[блатна перуника|блатната перуника]], [[жълта какичка|жълтата какичка]], [[бяла водна роза|бялата водна роза]], [[потопен роголистник|потопеният роголистник]], [[хипорис]]ът, [[блестящ ръждавец|блестящият ръждавец]], [[орхидеи]]те, [[прешленолистен надводник|прешленолистният надводник]] – за него блатото е едно от седемте находища в страната, [[шахматовидна ведрица|шахматовидната ведрица]] е изключително рядък вид, [[ниска теменуга|ниската теменуга]] е считана до скоро за изчезнала в България, представляват голям интерес за природозащитниците. Те са редки и ендемични видове, включени са в [[Червена книга на България|Червената книга на България]].