Егор Титов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м неправилно членуване - предлог и пълен член |
м неправилно членуване - предлог и пълен член |
||
Ред 35:
== Кариера ==
[[Файл:Egor Titov.jpg|мини|ляво|Титов в състава на Спартак.]]
Титов е в школата на Спартак от 7-годишен. Първият му треньор е [[Анатолий Каральов]]. През есента на 1991 лично [[Олег Романцев]] настоява Титов да премине в дублиращата формация на „червено-белите“. Заедно с него там играят [[Андрей Тихонов]], [[Дмитрий Ананко]] и [[Владимир Бесчастних]]. Скоро Егор успява да стане един от лидерите на дублиращата формация. През 1995 е взет в
В началото на сезон 1996 треньор на Спартак става [[Георгий Ярцев]]. Той налага Егор в състава като опорен халф. Преди 1/4 финалният мач от [[шампионската лига]] срещу Нант, Титов получава травма и Спартак отпада. Тогава получава и фланелката с номер 9, след като [[Андрей Пятницкий]] е запратен в дубъла. Халфът играе във всички мачове през сезона, включително и „златният“ мач с Алания, в който „червено-белите“ печелят титлата на страната. На следващия сезон играчът записва 43 мача (всичките като титуляр) и е сменен само 4 пъти. Попада в „Списък 33 най-добри“ под номер 2. На 15 октомври 1997 вкарва първия си гол в евротурнирите – срещу швейцарският Сион.
През 1998 дебютира за националния отбор в мач срещу Франция. Също така помага на Спартак да достигне 1/2 финал в [[купата на УЕФА]], побеждавайки Аякс. През есента на същата година „червено-белите“ успяват да отстранят [[Реал Мадрид]] в 4 кръг на шампионската лига, а Егор подава на бразилецът Робсон за
През 2000 интерес към него има от [[Байерн Мюнхен]], които се съгласяват да платят 22 млн. долара за него, но Спартак прекратява преговорите. Същата година е избран за капитан на отбора, след като [[Андрей Тихонов]] е поставен в трансферната листа. В мач от шампионската лига срещу Спортинг Егор вкарва 2 гола. Също така е с основен принос за разгрома над Арсенал с 4:1 във фазата на елиминациите. През тази година играчът вкарва 20 гола във всички турнири и за втори път става футболист на годината в Русия. На следващата година записва 10 мача за националния отбор, който се класира за световното първенство на следващата година. Печели и титлата на страната, която е последна в историята на „червено-белите“. През целия сезон Титов изиграва 52 мача.
Ред 49:
През 2006 в мач с Ростов Егор вкарва стотния си гол за Спартак във всички турнири и така става член на [[Клуб 100]]. Играе и в груповата фаза на шампионската лига, но Спартак завършва последен в групата. На 7 февруари 2007 изиграва последния си мач за националния отбор на Русия. На 20 март обявява отказването си от националният отбор поради семейни причини. През този сезон Титов записва мач номер 400 за „червено-белите“ във всички турнири, както и гол номер 100 в [[РФПЛ]] и мач номер 300 в първенството.
На 12 юли 2008 неговият тим губи от вечния си враг [[ЦСКА Москва]] с 5 на 1. След този мач тогавашният треньор на Спартак [[Станислав Черчесов]] вади Егор от първият тим, заедно с още двама основни играчи – [[Моцарт (футболист)|Моцарт Сантос]] и [[Максим Калиниченко]]. Титов се скарва с Черчесов и напуска любимия си Спартак. После играе половин сезон в Химки. В началото на 2009 подписва с [[Локомотив Астана]], където играе бившият му съотборник от Спартак [[Андрей Тихонов]]. През март 2010 слага край на кариерата си. През април 2012 се завръща във футбола с екипа на Арсенал Тула. На 9 септември 2012 за втори път се отказва от футбола. На
== Източници ==
| |||