|
Друга характеристика на пророчествата в митовете е, че почти винаги остават недоразбрани от тези, които ги чуват; пример за това е погрешното разбиране на Едип за важността и значимостта на светилището в Делфи. Той посещава Делфи, за да открие истинските си родители и приема, че пророкът отказва да му даде отговор на този въпрос, давайки му в замяна несвързано пророчество, което предвижда отцеубийство и кръвосмешение. Едиповото разбиране е погрешно, макар по един начин пророкът да дава отговор на неговия въпрос:
„Анализи сочат, че пророкът има съществена информация, която Едип изглежда, че пренебрегва.“ Формулировката на знамението му гласи: ''„Орисан съм родния си татко да убия аз“''. Подобно на това майката с осквернени деца е определена за биологичниятбиологичния родител. Думите на пияниятпияния гост от друга страна гласят: ''„ти не си син на баща си“'', определят Полиб само като доведен баща на Едип. Двете слова се подкрепят взаимно и посочват на „двете двойки родители“ алтернатива. По този начин въпросът за родителите, биологични и доведени, се разрешава. Едиповата реакция спрямо пророка е лишена от разум: той твърди, че не е получил отговор и побягва в посока далече от Коринт, показвайки, че твърдо вярва, че Полиб и Меропа са истинските му родители.
Частта с пияниятпияния гост слага края на детството на Едип, той не може повече да игнорира чувството на несигурност относно потеклото си. След като се съветва с пророка, неувереността изчезва и бива заменена от напълно неоправданата убеденост, че той е син на Меропа и Полиб. Както вече бе споменато това неразумно поведение е следствие от потискане на много мисли в съзнанието му, както и всичко, което отпраща до първите му съмнения за неговия произход.
=== Държавно управление ===
=== Слепота и прозрение ===
Буквално и метафорично справянето с прозрението се вижда през цялото време в Едип цар. Ясното зрение служи като метафора за проницателността и знанието, но прозорливият Едип е сляп за истината относно произхода си и невнимателен относно престъпленията. Пророкът Тирезий, от друга страна, макар и наистина сляп, „вижда“ истината и се уповава на това, което му е разкрито. Като че ли Едиповото бъдеще е предначертано от боговете, макар и след като е предупреден от Тирезий, той не може да прозре истината или реалността от по-рано, защото неговата прекомерна гордост заслепява правилната му преценка. Само след като Едип бива физически ослепен, придобива ограничена пророческа способност, както се вижда в „Едип в Колон“. Иронично е, че слепият пророк „вижда“ по-добре от Едип. В следниятследния стих Тирезий казва:<blockquote> ''А ти – злочест! Присмиваш се за същото,''</blockquote><blockquote> ''зарад което сам ще чуваш присмехи.''</blockquote>Символните значения на зрението и слепотата имат двойствено проявление в поведението на тримата герои (Йокаста, Едип и Тирезий). Слепотата е просто липса на очи при Тирезий, но е опасна заблуда на разума и духа при Едип и Йокаста. Зрението е вътрешната пророческа сила на мъдреца и една огромна пречка за хората, които разчитат само на видимото. И в двете си значения символните проекции на зрение и слепота се противопоставят и допълват, а между тях се търси преходът на катарзиса, пречистващ душите. Ослепяването на Едип се разглежда като прераждане на духа в трагедията на Софокъл. След като е приел и осъзнал греховете си, а съдбата е разкрила тайните си за него, Едип решава да сложи край на вярата си в борбата с предначертаното, ръководена от видимото, което носи трагична вина за човека. Животът, изпълнен със заблуди, е прекъснат, а Едип познава мъдростта чрез болката. Избождането на очите е бягство от реалността, която подвежда. Мъдростта винаги се ражда в лишението и болката. Едип прогонва лъжите и избира за свое наказание да броди сляп – да опознае света с новата нагласа, че зад видимото се крият други истини. Ослепяването не носи щастие, но изчезват напрежението и съмненията, че досегашното щастие може да се разруши всеки момент.
Пътят на Едип към трагичната вина е пътуване към мъдростта. Ослепява, но научава истината за себе си. Приема съдбата на мъдър, духовно зрящ човек. В страданието е истината, открита в болката на осъзната вина. Щастието е изстрадан път между знание и незнание, зрение и слепота в трагичната съдба на героите в „Едип цар“ на Софокъл.
|
