Елена Рьорих: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
м неправилно членуване - предлог и пълен член; козметични промени |
||
Ред 30:
* [http://www.yro.narod.ru/zaschitim/HRoerich_slovar1.htm Roerich Helena Ivanovna] / Short philosophical dictionary / Edited by A.P. Alexeev. – Second edition, revised and supplemented. – Moscow, TK Velby, Prospekt publishing. – 2004. {{икона|ru}}
* [http://dic.academic.ru/dic.nsf/enc_biography/106480/ Roerich Helena Ivanovna] / Big biographic encyclopedia. {{икона|ru}}
* From Resolution of [http://en.icr.su/work/conferencies/2003/index.php International public and scientific conference „Cosmic ideology is a new thinking of XXI century“]</ref>. Тя е организатор и участник в културната и просветителска дейност в САЩ, провеждана под ръководството на
== Живот и дейност ==
Ред 59:
На 2 декември 1923 Елена Рьорих заедно със своя съпруг и по-голям син пристигат в [[Индия]], което е отдавнашна мечта за цялото семейство. През 1923 – 1928 Елена Рьорих взема участие в уникалната научно-художествена Централно-Азиатска експедиция, организирана от Николай Рьорих, финансирана от Музея „Николай Рьорих“ в Ню Йорк, която преминава по малко изследваните и трудно достъпни пътища на Централна Азия. Експедицията, която се движи под американски флаг тръгва от [[Сиким]], след това преминава през [[Кашмир]], [[Ладак]] и [[китай]]ски [[Синцзян]], като в района на [[Тян-Шан]] преминават граница на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. На 13 юни 1926 Елена Рьорих, Николай Рьорих и Юрий Рьорих се озовават в [[Москва]], където са приети от народните комисари на външните работи и просвещението на СССР [[Георгий Чичерин|Г.В.Чичерин]] и [[Анатолий Луначарски|А.В.Луначарски]]. Те предават три Дара: писмо от Учителите до руския народ, ковчеже с пръст от Хималаите и ръкопис на книгата „Община“, съставена от извадки от дневник, който Елена Рьорих води по време на експедицията. Намеренията на семейство Рьорих са тази книга – дар от хималайските Учители, да се публикува в Русия. Но даровете остават неразбрани, както и предупрежденията срещу насилственото изграждане на комунизма и насилствената колективизация. След Москва експедицията продължава своя път и стига до [[Алтай]]. В началото на септември 1926 изследванията в [[Алтай]] и [[Бурятия]] са завършени и семейство Рьорих се отправя към [[Монголия]]. Тук започва интензивната подготовка за прехода през [[Тибетско плато|Тибетското плато]], този път от север на юг, към [[Индия]]. От [[Монголия]] експедицията се насочва към [[Тибет]] и се стреми да достигне до [[Лхаса]], но е спряна на платото [[Чантанг]] преди [[Нагчу]]. Експедицията е арестувана от тибетска военна част и задържана около шест месеца на високопланинското плато Чантанг в Тибет в края на 1927 година. Това става, въпреки че преди това лично [[Далай Лама]] XIII дава обещание експедицията да бъде допусната до [[Лхаса]] и да прекара там известно време. По-късно се установява, че причина за ареста на експедицията е в английското разузнаване. Въпреки това тежко изпитание за експедицията, принудена да зимува в летни палатки на високопланинското плато в Тибет и да прекара там близо половин година, както и големите загуби, които претърпява, след освобождаването ѝ тя успешно се завръща в [[Индия]]. Елена Рьорих споделя заедно с участниците в експедицията всички опасности и трудности. Николай Рьорих пише<ref>[http://www.palitrabg.net/4l.htm Н.Рьорих. Лада. Сп. „Палитра“, бр. 4, 2004.]</ref>: „Заедно с нас Елена Ивановна пропътува на кон през цяла [[Азия]], замръзваше и гладуваше в [[Тибет]], но винаги първа даваше пример за бодрост на целия керван. И колкото по-голяма беше опасността, толкова по-бодра, изпълнена с готовност и радостна беше тя. Пулсът ѝ беше 140, и все пак тя се опитваше лично да участва и в устройването на кервана, и в уреждането на всички грижи по пътя. Никой никога не е виждал у нея упадък на духа или отчаяние, а за това имаше немалко поводи от най-различен характер“.
През 1928 година след завършването на експедицията семейство Рьорих се установява в долината [[Кулу]] в Западните [[Хималаи]], където създават Института за Хималайски изследвания „Урусвати“ – „Утринна Звезда“. Елена Рьорих е избрана за негов почетен вицепрезидент. В своята статия „Великата дъщеря на Русия“ акад. Людмила Шапошникова пише: „Изкусен познавач на изкуствата, уникален философ, тя много лесно се ориентира в научните проблеми, с които се занимава Института, и често ги направлява с мъдростта на добре подготвен учен. Нейната мисъл винаги е била устремена към бъдещето, и тя е мечтаела за това, някой ден в долината да израсне Град на Знанието, който с течение на времето да се превърне в международен център на научното сътрудничество“. В долината [[Кулу]] Елена Рьорих се съсредоточава в работата си над Живата Етика, и води оживена кореспонденция със сътрудниците на културните учреждения, създадени от семейство Рьорих както в Америка, така и в Европа, както и с кореспонденти от цял свят, които се интересуват от мястото и ролята на човека в мирозданието, на които разяснява редица текстове, съдържащи се в Живата Етика. Тази дейност от живота на Елена Рьорих продължава до края на дните ѝ. Епистоларното творчество на Елена Рьорих заема важна част от оставеното от нея културно и философско наследство и се съхранява в
[[Файл:Family Roerich.JPG|мини|200п|Семейство Рьорих (долината Кулу, Индия).]]
Ред 85:
Философските ръкописи „Огненият опит“, „Сънища и видения“, „Космологически записки“, „Изучаване на качествата на човека“, както и откъси от дневника на Елена Рьорих са събрани в книгата на „На прага на Новия Свят“, издание на [[Международния център-музей “Рьорих”]] в Москва през 1993. Книгата е преиздадена през 2000.
Елена Рьорих оставя огромно епистоларно наследство. Писмата на Елена Рьорих обхващат периода от 1919 до 1955. Писани са на руски, английски и френски език. Броят на нейните кореспонденти е над 140 души без да се броят тези, които още не са установени. Това са хора от цял свят със различно социално положение, възраст и професия. Сред кореспондентите на Е.Рьорих са Президентът на САЩ Франклин Рузвелт, министърът на земеделието на САЩ Хенри Уолъс, нейните американски сътрудници, сред които Зинаида Григориевна Лихтман (Фосдик) – директор на Музея „Николай Рьорих“ в Ню Йорк, членовете на Латвийското сдружение „Рьорих“ (Феликс Денисович Лукин]], Рихард Рудзитис, Александър Иванович Клизовски, Карл Иванович Стуре, Фьодор Антонович Буцен), секретаря на Европейския Център при Музея Н. Рьорих в Ню Йорк – [[Георгий Шклявер]], редакторът на списанието „Окултизъм и Йога“ – Александър Асеев, председателката на Литовското сдружение „Рьорих“ Надежда Серафинина, членовете на [[Харбин]]ската група за изучаване на Жива Етика – Борис Николаевич Абрамов, Нина Ивановна Абрамова, Екатерина Петровна Инге, а също и Валентина Леонидовна Дудко; Девика Рани Рьорих и много други. Отделно следва да се споменат нейните кореспонденти от България, сред които издателят на списание „Йога“ Виктор Михайлович Сеплевенко, който превежда първия том от „Жива Етика“ на български език, и Христофор Клопов. Според най-видните изследователи на творчеството на Елена Рьорих „Писмата“ представляват блестящ образец на нейното индивидуално творчество, в които тя разкрива своя удивителен дар на просветител и на прост и достъпен език обяснява на своите кореспонденти най-сложните въпроси на битието за ролята и мястото на човека в мирозданието, за закономерностите във взаимодействието на човека и космоса, особеностите на взаимовръзката на духа и материята, разкрива своето дълбоко познаване на древните философски учения, трудовете на източните и европейските мислители, разкрива широко и ясно разбиране на основите на битието. Поради това „Писмата“ представляват необходима и неразделна част от самата Жива Етика. На страниците на тези писма се разкрива историята на
== Библиография ==
Ред 155:
=== Pъкописи ===
* Философските ръкописи „Огненият опит“,
„Сънища и видения“,
„Космологически записки“,
„Изучаване на качествата на човека“, както и откъси от дневника на Елена Рьорих са събрани в книгата на „„На прага на Новия Свят““, издание на Международния център-музей „Рьорих“ в Москва през 1993. Книгата е преиздадена през 2000<ref>[http://www.ozon.ru/context/detail/id/5806224/ www.ozon.ru]</ref>.
| |||