Разлика между версии на „Епоха Кьопрюлю“

м
неправилно членуване - предлог и пълен член; козметични промени
м (неправилно членуване - предлог и пълен член; козметични промени)
 
За начало на така наречената епоха се приема [[15 септември]] [[1656]] г., а за края ѝ - [[17 август]] [[1710]] г. <ref>{{cite book |автор=İNALCIK, Halil |заглавие=Osmanlı: Kültür ve sanat. Yeni Türkiye Yayınları |год=1999 |isbn=978-975-6782-03-3, 975-6782-03-X}}</ref>
 
При управлението на султан [[Мехмед IV]] и след края на така наречения [[женски султанат]], Османската империя има нужда от човек който с железен юмрук да спре упадъка на държавността и по възможност да върне отминалото величие. Подходяща личност се намира в лицето на изключително енергичния основател на династията – [[Мехмед Кьопрюлю паша]]. Интересното е, че когато става велик везир е на 75 години, а произхода му е повече от скромен и е от [[Османска Албания]]. Службата му започва от султанската кухня, като помощник-готвач. Даже е неграмотен, обаче това не му пречи да притежава качества като ум, воля, хладнокръвие и храброст. Първата стъпка на първиятпървия Кьопрюлю е екзекуцията на 30 хил. държавни престъпници. Втората е въвеждането на старите порядки и желязна дисциплина в [[Еничарски корпус|еничарския корпус]] с увеличаването на провинциалната войска. Третата е финансова – увеличаване на приходите към хазната и намаление на ненужните разходи. Четвъртата е конфискация на [[имущество]]то на корумпираните османски държавни сановници и чиновници. <ref>{{cite book |title= История на Османската империя от Ахмед Садулов, стр. 45; 87 |year= 2000 |publisher= Фабер, Велико Търново.}}</ref>
 
В крайна сметка за малко повече от четвърт век, на 6 май 1683 г. край Белград се събира 350 хил. османска армия с обоз от 150 хил. помощен персонал. Начело ѝ е [[Кара Мустафа паша]], а предводители ѝ са 8 [[везир]]и, 23 [[бейлербей|бейлербея]], 11 [[санджакбей|санджакбея]]. Императорът на [[Свещената Римска империя]] по това време [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]], научавайки крайната цел на похода на най-огромната османска армия в историята, напуска вечерта на 8 юли 1683 г. тайно със семейството си Виена. [[Турски страх]] обхваща отново цяла Европа след [[дългата война]]. Тази мобилизация и инициатива става възможна благодарение на управлението на великите везири от фамилията Кьопрюлю. <ref>{{cite book |title= История на Османската империя от Ахмед Садулов, стр. 110 |year= 2000 |publisher= Фабер, Велико Търново.}}</ref>
 
{{Кьопрюлю}}
 
[[Категория:Епоха Кьопрюлю| ]]