Жеко Димитров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м неправилно членуване - предлог и пълен член; козметични промени
Ред 10:
 
== Биография ==
Жеко Димитров е роден на 14 ноември 1886 г. в семейството на Димитър Джунджулов и Мария Джунджулова. Жеко Димитров завършва прогимназията в Хасково, като юношеските му години преминават в изключително тежък труд – работи по 16 часа на ден за да помогне на семейството си, което е крайно бедно. По това време той се запознава с творчеството на рускиятруския писател [[Максим Горки]].<ref name="Георгиев">Георгиев А., Динков К., Жеко Димитров – жизнен път, писма, публицистика, спомени</ref>
[[Файл:Jheko Dimitrov 03.jpg|мини|100px|Жеко Димитров като войник]]
 
Ред 18:
[[Файл:ІV- ти конгрес на ОРСС 1907.jpg|ляво|мини|IV-я конгрес на ОРСС 1907 г.]]
 
През 1905 г. кръжокът прераства в Работническа социал-демократическа просветна група, която е част от партията на тесните социалисти. Към групата се създава и комисия за организиране на работниците в Общия работнически синдикален съюз ([[ОРСС]]). Със задачата се заемат тютюноработниците Жеко Димитров и Георги Юрданов, които ръководят първите им стачки през 1906 г. Групата прераства в партийна организация (1910). Същата година във вестник „Работнически вестник“ излиза съобщение, че Жеко Димитров и Гъла Юрданова са сгодени.<ref name="Георгиев"></ref> Имат две деца Любомир и Елизавета.
 
=== Начело на профсъюза в Хасково ===
Ред 27:
=== Голямата транспортна стачка ===
[[Файл:Transportna stachka.jpg|ляво|мини|Транспортната стачка]]
Първата голяма стачка и изпитание пред Жеко Димитров е на 17 май 1914 г. когато в София избухва стачка на трамвайните работници. Съвсем скоро е избран за секретар на [[ОРСС]]. За времето си стачката е една от големите, като парализира целия транспорт в София. Жеко Димитров призовава гражданите да подкрепят стачкуващите, като на неговия призив откликват над 10 000 софиянци.<ref name="Георгиев"></ref>
 
Оганизира [[Транспортна стачка]], която продължава 55 дни (1919). След стачката са уволнени над 2000 работници и полага грижи за намиране на нова работа и за техните семейства.
 
В тези години е един от най-претоварените дейци в синдикалния съюз. Секретар на ОРСС, помощник и касиер на Синдикалния комитет, член на Градския комитет на софийската партийна организация, член на управителния съвет на кооперация „Освобождение“ и член на няколко комисии.<ref name="Георгиев"></ref>
 
=== Ръководител на Синдикалния съюз ===
Ред 39:
''„Това ще бъде за първи и за последен път. Нашето дело е да помагаме, а не да взимаме. А сега в чест на това, че ти за пръв път получаваш хонорар, след като толкова много си писал или редактирал, ще почерпиш''“
 
През 1922 г. е делегат на конгреса на ОРСС на Профинтерна в СССР. Там се среща с [[Владимир Ленин]].<ref name="Георгиев"></ref>
 
=== Септемврийското въстание 1923 г. ===
Ред 47:
След разгрома на въстанието удар понася и Синдикалния съюз. Жеко Димитров се среща с много от старите синдикални дейци за възстановяване на разбитите синдикални организации, като е избран единодушно за секретар на Съюза. Работи трескаво, както личи от тази записка от 28 юни 1924 г., в която той призовава:
 
''„Време за отлагане и суетене няма и не е потребно да изтъкваме как господарите използват всяка проявена от нас мудност“'' <ref name="Георгиев"></ref>
 
Към края на годината много от организациите на [[ОРСС]] по цялата страна за възстановени.
Ред 56:
През 1925 г. без знанието и съгласието на ОРСС и на Жеко Димитров е извършен [[Атентат в църквата „Света Неделя“]]. По това време е извън София.<ref name="дирята">Христозов Н., По дирята на безследно изчезналите, С., 1984</ref>Негови съратници и приятели го съветват да се скрие, но той отказва. Арестуван е и изчезва безследно.
 
''„Не бива да се крия! Нямам причина да се крия!“''<ref name="дирята"></ref>
 
=== Равносметка на един живот и дейност ===