Разлика между версии на „Игнатий Богоносец“

м
неправилно членуване - предлог и пълен член
м (излишен празен ред)
м (неправилно членуване - предлог и пълен член)
За служението му като епископ на Антиохийската църква не се знае много. Известно е само свидетелството от разказа за неговото [[мъченик|мъченичество]], че св. Игнатий е "мъж апостолски във всичко", който "грижливо управлява Църквата във Антиохия" - особено през време на [[Гонения против християните|гонението]] при император [[Домициан]] (81-96).<ref>''Martyrium Ignatii'' – Patrum Apostolicorum Opera, t. II, Lipsiae, 1876.</ref> Друго, известно за него, е сведението на [[Църковна история|църковния историк]] [[Сократ Схоластик|Сократ]], според когото свети Игнатий първи е въвел в [[богослужение]]то [[антифон]]ното пение – по подобие на ангелите, възпяващи Светата Троица от две противоположни страни, които той е бил удостоен да съзерцава във видение.<ref>''Църковна история'', VI, 8.</ref>
 
Св. Игнатий завършва живота си с мъченическа смърт в [[Рим]]. Спори се върху годината на неговото мъченичество, като най-често се приема, че това е станало през 107 или 108 г. За запазениятзапазения разказ за мъченичеството му, за това събитие споменават още св. [[Поликарп Смирненски]]<ref>''Послание до филипяни'', IX, 1-2.</ref>, св. [[Ириней Лионски]] <ref>''Против ересите'', V, 28, 4.</ref> и [[Ориген]] <ref>''Беседа 6 върху Евангелието според св. Лука''</ref>. [[Православие|Православната]] [[Православна църква|църква]] празнува неговата [[памет]] на 20 декември, а [[Римокатолицизъм|Римокатолическата]] [[Римокатолическа църква|църква]] – на 1 февруари. 29 януари пък е ден, в който Православната църква чества пренасянето на неговите [[мощи]] от Рим в Антиохия и обратно в Рим след падането на Антиохия в ръцете на арабите през 637 г. Днес те се пазят в храма “Свети Климент” в [[Рим]].
 
Св. Игнатий е автор на седем [[послание|послания]], писани от него по пътя към неговото мъченичество, шест от които са написани до отделни [[Поместна църква|поместни църкви]] ([[Ефеска църква|Ефеската]], [[Магнезийска църква|Магнезийската]], [[Тралийска църква|Тралийската]], [[Римска църква|Римската]], [[Филаделфийска църква|Филаделфийската]] и [[Смирненска църква|Смирненската]]), а седмото - до св. Поликарп Смирненски. За тях съобщава още св. Поликарп в средата на II век, а в началото на 4 век [[Евсевий Кесарийски]] ги изброява в реда, в който те са признати и днес.<ref>''Църковна история'', III, 36, 4-6, 10.</ref> Първият критичен превод на български език на тези текстове извършва и публикува Светослав Риболов.<ref>''Светоотеческо наследство. Изборник''. С., 2001, с. 5-57.</ref>