Битка при Варна: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 34:
 
== Походът към Варна ==
През септември 1444 година армията на Владислав прекосява [[Дунав]]а и навлиза в България.{{hrf|Имбър|2000|188}} Походът е оглавен от Владислав III, Янош Хуняди и папския легат Юлиано Чезарини, а Георги Бранкович не се включва в него. Армията пресича Дунав в района на [[Оршова]] и започва да се придвижват надолу по реката, опустошавайки съседните области, като не среща особена съпротива, с изключение на [[Никопол]] и [[Велико Търново|Търново]], които се опитват да превземат, но са отблъснати със значителни загуби. Към тях се присъединява влашка част от около 7 хиляди души, командванаизпратена от войводата [[Влад II Дракул]]. След като се отказват да пресекат [[Стара планина]] при [[Шипченски проход|Шипченския проход]], унгарците се насочват към [[Варна]] и успешно превземат крепостите [[Шумен]] и [[Провадия]].{{hrf|Имбър|2000|188 – 189, 192}}
 
Папски, венециански и бургундски кораби заемат Проливите, а кръстоносците напредват към Варна. Новините за унгарския поход предизвикват паника в [[Одрин]] и Мехмед взема мерки за укрепването на града. В същото време Мурад е извикан от [[Маниса]], където се е оттеглил, и се връща, за да оглави армията. Тъй като съюзническият флот е блокирал Проливите, Мурад и анадолската армия се прехвърлят на европейския бряг на [[15 октомври]] през [[Босфор]]а с помощта на генуезки кораби и засилен артилерийски обстрел от двата бряга. След като достига Одрин, Мурад оставя Мехмед начело на защитата на града, а самият той с основната армия се насочва към [[Несебър]] и оттам на север по черноморския бряг, за да пресрещне унгарската армия.