Бяла гвардия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Cherno More (беседа | приноси) Редакция без резюме |
м интервал след точка в текст |
||
Ред 34:
Белите армии получават временна подкрепа от сили извън [[Русия]]: [[Япония]], [[Обединеното кралство]], [[Канада]], [[Франция]], [[САЩ]], [[Германия]], [[Австралия]], [[Гърция]] и [[Чехословакия]]. Тази външна подкрепа се усеща най-силно чрез [[операция „ Архангелск”]], където съюзниците след инициативата на [[САЩ]] разполагат своите части в региона на Архангелск в края на [[1917]] г. От своя страна [[Франция]] изпраща 2 ескадрона от [[Френски чуждестранен легион|чуждестранния легион]], съставени в голяма част от първите руски белогвардейци, избягали във Франция.
От края на [[1919]] г. военната ситуация е в полза на Червената армия, а фронтовете, държани от Белите армии, са почти напълно изтласкани. В същото време Врангел води офанзива в [[Крим]] като френското правителство признава официално през [[1920]] г. неговото правителство, а въоръжено движение продължава съпротивата в региона на [[Владивосток]] до 1922 г. През август същата година – 2 мес. след неговото поражение, [[Михаил Дитрих]] – командващ Бялата армия от [[Далечния изток]], свиква във [[Владивосток]] земски събор в региона на [[Амур]] и избира [[великия княз]] [[Николай Николаевич Романов]] за [[цар]] на цяла [[Русия]]. В края на 1919 г. пада последната крепост на белогвардейците град [[Оренбург]] намиращ се близо до границата с [[Казахстан]] (После градът става временна столица на Киргизстан-старото име на Казахстан). Белите армии са разбити, а белогвардейците се разпръскват, като оцелелите се качват на корабите на съюзниците или намират убежище в страните край [[СССР]]. Голяма част от тях намират своето спасение в [[България]].
Причините за провала на Белите армии са от политически и военен характер. Червената армия се радва на числено превъзходство и на единно командване от по-висока класа. От своя страна Белите армии страдат от разногласия вътре в командването и не успяват да се обединят и/или да координират успешно действията помежду си. Отвъд това липсата на политическа и социална програма, която да привлече населението за каузата на контрареволюцията, е решаваща. Непопулярните мерки, като мобилизацията в окупираните региони и реституцията на големи части от тяхната собственост, отдалечават белогвардейците от селяните, които се надяват най-накрая да се сдобият със собственост върху земята.
| |||