Варненски халколитен некропол: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Filipov Ivo (беседа | приноси) Етикет: Визуален редактор с уикитекст |
м интервал след точка в текст; козметични промени |
||
Ред 31:
Калибрираните дати от изследването с Въглерод-14 ('''<sup>14</sup>C''') показват дати между 4600 и 4200 г.пр. Хр.
По-късните изследвания от 1992 г. показват дата между 4550 и 4050 г. пр. Хр., а изследванията от 2001 г. показват дати между 4550 и 4150 г.пр. Хр.
Данните от по-късните изследвания първоначално са възприети като твърде ранни и дори куриозни, защото е възприето, че в този времеви интервал е междинният, а не късният Халколит. Впоследствие са извършени допълнителни проучвания, които убедително доказват, че развитието на Халколита в централната и северната част на Балканите изпреварва другите части на Европа, което налага създаване на актуални калибрационни таблици специално за региона на Балканския полуостров.<ref>Higham, T., J. Chapman, V. Slavchev, B. Gaydarska, N. Honch, Y. Yordanov, B. Dimitrova. 2007. New perspectives on the Varna cemetery (Bulgaria) – AMS dates and social implications. – Antiquity, 81, 313, 640 – 651</ref><ref>Boyadzhiev, Y. Chronology of Prehistoric Cultures in Bulgaria, in Prehistoric Bulgaria, ed.Bailey D.N., I.Panayotov, S.Alexandrov, Madison, Wisconsin:Prehistory Press, 1995 (Monographs in World Archaeology, 22), 149 – 191</ref>
Ред 53:
== Археологическо проучване ==
[[Файл:Small bulls, thin gold sheet, 4600-4200 BC, AM Varna, Varm27.jpg|мини|340x340пкс|ляво|Пластини от златна сплав – схематично изображение на бик, намерени в гроб 36, датирани в 4600 – 4200 г.пр. Хр. инв.номер I-16663]]
[[Файл:Insignias of power, gold, 4600-4200 BC, AM Varna, Varm28.jpg|мини|340x340пкс|ляво|Златен модел на скиптър, открит в Гроб 36, датирани в 4600 – 4200 г.пр. Хр]]
Находката е случайна, но след като в Археолгическия музей научават за нея, започват разкопки.<ref>Руси Русев, Владимир Славчев, Георги Маринов, Йордан Бояджиев „ВАРНА – ПРАИСТОРИЧЕСКИ ЦЕНТЪР НА МЕТАЛООБРАБОТКАТА“, Варна 2010 г., ИК Данграфик</ref> Първоначално, след декември 1972 г. под номиналното ръководство на М. Лазаров, а след няколко години под ръководството на Иван Иванов, който до края на проучването е самостоятелен ръководител на проучването на обекта. Разкопките продължават почти без прекъсване през [[1972]] – [[1978]] г.,след това през [[1980]] – [[1986]] г., и след няколко годишно прекъсване последното проучване на обекта е извършено през 1991 г., след което изследването е преустановено поради липса на средства, а обектът е изоставен.
Ред 123:
Според тази интерпретация позицията на ковача, сравнявана с цар, е логична, тъй като се предполага, че през [[халколит]]а златото е имало повече знакова, отколкото икономическа стойност. В рамките на човешкото общество през тази епоха се наблюдава по-скоро социалната равнопоставеност, за което се съди по архитектурата и инвентара на къщите, то при задгробния живот се наблюдава осезаема разлика в начина на погребване на мъртвите. Предполага се, че социалните различия до този момент са били само на база [[идеология]]. Ролята на ковача е тълкувана именно от тези погребения, за които се предполага, че вероятно обуславят високия му статус, като дори го „поставят“ на върха на йерархичната [[пирамида]].<ref>Chapman, J., T. Higham, B. Gaydarska, V. Slavchev, N. Honch. 2006. The social context of the emergence, development and abandonment of the Varna Cemetery, Bulgaria. – European Journal of Archaeology, Vol. 9, No. 2 – 3, 159 – 183</ref><ref>Chapman, J. 1990. Social inequality on Bulgarian tells and the Varna problem. – In: R. Samson (ed.). The Social Archaeology of Houses, Edinburgh, Edinburgh University Press, 49 – 98</ref><ref>Chapman, J. 1991, The creation of social arenas in Varna. – In: P. Garwood (Ed.). Sacred and Profane. Oxford University Committee for Archaeology, Monograph 32, 152 – 171</ref>
Според един от водещите културни антрополози проф.[[Дъглас Бейли]], телата открити в Халколитния некропол край Варна и Некрополът при Дуранкулак не отразяват йерархия или социална структура. Бейли разглежда полагането на телата на мъртвите, даровете и погребалните ритуали са важни елементи от „сценичен реквизит“ в създаването на въображаеми идеологии за власт и социална йерархия, където такива не са съществували или където действителните правила в ежедневието са неуловими.<ref>Проф. Бейли аргументира ново разбиране за неолитното представяне на човешкото тяло и ролята му в създаването на идентичност и политика, което той тълкува на базата на антропоморфните фигурки открити на много археологически обекти датирани от Неолита и Халколита.(Bailey, 2008)</ref><ref>Bailey D.W. Neolithic Bodies Beyond the Grave: Corporealities of Being" Published in Slavchev, V. (ed.) 2008. The Varna Eneolithic Necropolis and Problems of Prehistory in Southeast Europe (Acta Musei Varnaensis 6), pp. 57 – 74. Varna: Regionalen Istoricheski Muzei., 2008</ref>
== Стратиграфия ==
Ред 150:
* '''Гроб №43'''
[[Файл:20140611 Varna 08.jpg|мини|
Сред гробовете, в които са открити скелети, изпънати по гръб се откроява Гроб № 43. При него богатството на гробните дарове е изключително – налична е каменна брадва – тълкувана като скиптър (дръжката ѝ е обкована със злато), което кара учените да предположат, че се касае за погребение на вожда на тази високо-развита общност, също така, се предполага че освен политическа, този вожд е притежавал и религиозна власт. С тялото му са положени златни предмети с тегло надвишаващо 1.5 kg
| |||