Каскада „Искър“: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире; козметични промени |
м неправилно членуване - предлог и пълен член |
||
Ред 7:
Водните съоръжения, които включва каскадата на първо ниво са: хидровъзел "Бели Искър", в структурата на който функционират яз. "[[Бели Искър (язовир)|Бели Искър]]", деривацията и деривационните ВЕЦ "[[Бели Искър]]", "[[Мала Църква]]", "[[Симеоново (квартал)|Симеоново]]", заедно с ПСПВ Бистрица, и на второ ниво: хидровъзел "Искър", който включва стената на язовир "[[Искър (язовир)|Искър]]", деривационните ВЕЦ „[[Пасарел (язовир)|Пасарел]]“ и „[[Кокаляне (ВЕЦ)|Кокаляне]]“, напорна деривация "Пасарел", напорна деривация "Искър", яз. [[Пасарел (язовир)|Пасарел]], [[Панчаревско езеро|Панчаревското езеро]], аварийните връзки и ПСПВ Панчарево. Язовирите "Бели Искър" и "Панчаревско езеро" не се експлоатират от предприятие "Язовири и каскади". През 1986 г. най-старата централа в България - ВЕЦ „[[Панчарево (ВЕЦ)|Панчарево]]“ спира да работи и е обявена за паметник на културата. Националният политехнически музей ползва сградния фонд от 1975 г. Безвъзмездно са предадени на музея главната постройка с машинната зала, командното отделение и административните сгради.
Каскада Искър е създадена по идея на инж. [[Иван Иванов (кмет)|Иван Иванов]] и води началото си от реализирането на
Най-ниско разположеният язовир от каскадата – Панчаревското езеро се появява на картата на столицата през 1957 година и изпълнява следните функции: Служи за дневен изравнител на ВЕЦ „Кокаляне”; задържане и изравняване водите на реките Планщица, Ведена и Витошка Бистрица; водохранилище за условно чиста вода, задоволяващо промишлените, благоустройствени, хигиенни и рекреационни нужди на [[София]].
|