Йосиф Родовани: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м неправилно членуване - предлог и пълен член; козметични промени |
||
Ред 12:
Има сведения, че е бил свещеник в Никополската епархия преди неговото преместване в Софийско-Пловдивския диоцез през 1756 г. Слез оставката на архиепископ [[Бенедикт Цуцари|Бенедикт Цуцарски]], той е ръкоположен за апостолически наместник.
Неговият архирейски период се характеризира с липса на постоянна резиденция за апостолическия викарий. Така например назначеният в 1759 г. Йосиф Родовани обикалял от село на село, поради невъзможността да остане в [[Пловдив]], търсел по-отдалечените села, в които има католици и често се спирал в [[Раковски (град)|Калачлии]]. Той имал на разположение само двама свещеника - отец [[Георги Радовани]] и отец [[Павел Гайдаджийски|Павел Дуванлията]].<ref>[http://www.luben3.narod.ru/vikariat.html АПОСТОЛИЧЕСКИ ВИКАРИАТ]</ref>
По това време мисионерите трябвало да служат Светата Литургия по къщите, тайно, преди още да е изгряло слънцето, защото се страхували от турските заптиета. Свещениците се страхували дори и да излизат през деня по улиците. Те никога не се обличали със свещенически дрехи. Много често са били арестувани, поради клевета от гръцкото духовенство и чак след даване на големи откопи, били освобождавани.
На 19 януари 1766 г. Йосиф Роверани, заедно с още трима свещеника, между които и [[Павел Гайдаджийски|Павел Дуванлията]] са били заточени в [[Цариград]], поради интриги с
В 1767 г., Родовани е бил преместен за Цариградски епископ и на негово място, за апостолически викарии е назначен [[Георги Радовани]]. От 10 март 1767 г. е титулярен Марсианополски архиепископ. Няма сведения за неговата дейност в Цариград. Умира на 2 юли 1772 г.
| |||