Виа Мата: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- ) +))
м интервал след точка в текст
Ред 1:
{{без източници}}
'''Виа Мата''' е римска пътна станция на пътя, свързващ двете провинции [[Тракия]] и [[Долна Мизия]], като крайни точки са градовете [[Филипопол]] (дн.[[Пловдив]]) и [[Мелта]] (дн.[[Ловеч]]), където пътя се сливал с други важни римски пътища. Тя се намира в подножието на едно разклонение на [[Средна гора]] към р. [[Стряма]], точно на границата на землищата на селата [[Войнягово]] и [[Михилци]]. Този път имал важно стратегическо значение за римляните и бил поддържан до края на империята, след което във времето след [[Юстиниан I|Юстиниан]] I (527 – 565) той бил запуснат. Вече в началото на VII век бил почти неизползваем, и когато византийския пълководец Коменциол се опитал да го премине при зимни условия от [[Мелта]] към [[Филипопол]] го постигнал със загубата на повече от половината си армия, за което и бил наказан. Виа Мата е била пътна станция с локално значение, тъй като от нея се е отделял път от главния път [[Филипопол]]-[[Мелта]] в посока [[Диоклецианопол]] (дн. гр.[[Хисаря]])през [[Средна гора]]. Поради локалното си значение тази станция не е отбелязана в [[Пойтингерова карта|Певтингеровата карта]] (''Tabula Peutengeriana''), където са отбелязани само стратегическите станции от двете страни на Балкана и на самото било, съответно за южното подножие [[Sub Radice]], за билото [[Monte Emno]], и за северното-[[Ad Radices]]. За първи път станцията Виа Мата е проучвана около 1920 г. от [[Васил Аврамов (историк)|Васил Аврамов]], а след това в 80-те години на ХХ век и от Митко Маджаров. Намереният надпис за възстановяването на станцията от император [[Траян]] (98 – 117 г. сл. Хр.), ни дава и нейното име – Виа Мата. Каменната колона с надписа се съхранява в Градски исторически музей – [[Карлово]] и има следният текст:IMPERATOR CAESAR/ DIVI VERI FRATER/ DIVI ANTONINI PII/ FILIVS DIVI HADRI/ ANI NEPOS DIVI TRA/ IANI PRONEPOS DI/ VI NERVAE ABNE/ POS M.AVRELIVS/ ANTONINVS AVGV/ STVS GERMANICVS/ SARMATICVS PON/ TIFEX MAXIMVS/TRIBVNICIAE(sic)POT./ COS III PAT. PAT/ STABVLA VETVSTA/ TE DILAPSA A SOLO/ SVA PECVNIA RESTI/ TVIT. В превод от латински на български език надписа е следният: „ИМПЕРАТОР ЦЕЗАР...(изброяване на родословие – син на божествения Адриан, внук на Нерва и пр.)МАРК АВРЕЛИЙ АНТОНИН АВГУСТ, ПОБЕДИТЕЛ НА ГЕРМАНЦИТЕ И НА САРМАТИТЕ, ГЛАВЕН ЖРЕЦ, УДОСТОЕН С ТРИБУНАЛНА ВЛАСТ, КОНСУЛ ЗА III-ТИ ПЪТ, БАЩА НА ОТЕЧЕСТВОТО, ПОДНОВИ ТАЗИ РУХНАЛА СТАБУЛА СЪС СВОИ СРЕДСТВА“
 
{{Римски пътища}}