Върбица: Разлика между версии

Община Върбица има сравнително благоприятно географско положение, което ѝ дава възможност да търси преки контакти в икономическото си развитие с четири съседни областни града. Общината е разположена на раздела между Северна и Южна България. Според обхвата на районите за планиране, регламентиран с националния план за развитие тя е включена в групата на изостаналите селски райони.

В записките си, върбичанинът Петър Златев Груев пише:"Приказва се, че в този град (през първите години на османското владичество) е имало три църкви:"Св. Димитър", църквата е била построена през 1842 – 1843 г. „Св. Троица“,"Св. Никола". В османските регистри пише, че град Върбица е бил населен само от християни (Българи). През 1870 г., Васил Левски създава революционния комитет в града. През 1877 – 1878 г. в редовете на опълчението са влезли Андон Радев-Комитата, Антон Димов, Ганчо Петков-Поборника, Димитър Янков, Неделчо Петров и други.

Община Върбица обхваща територията на 18 землища на две от които –с. Виница и с. Староселка, след завиряването на язовир „Тича“ населението беше изселено, а селищата останаха под водата. Поради полупланинския характер на терена на общината и голямата разпокъсаност на парцелите, след настъпилите промени в селското стопанство, през последните години значителен дял от земеделските земи не се обработват и пустеят. В този отрасъл основно са застъпени зърнено фуражните култури – пшеница, ечемик, царевица и други. Налага се тенденция за утвърждаване в района на дела на техническите култури в рамките на 6500 – 7000 дка. Основни представители тук са слънчогледът, тютюн ориенталски, тикви за семе, кориандър и други. Според конюнктурата на пазара за различните години в структурата на растениевъдните култури са застъпвани още: главесто зеле, краставици корнишони, захарно цвекло, домати, пипер и други. Основно растениевъдният сектор е насочен главно към осигуряване фуражния баланс на животновъдството в района.

Размерът на необработваемите земи спрямо обща земеделска земя е доста смущаващ за населените места, като с. Сушина, Крайгорци, Божурово, Чернооково и Тушовица, където тя достига до 80 – 90 %. Повечето от тях като Божурово, Чернооково, Върбица и Тушовица представляват терасирани територии на изоставени трайни насаждения под балкана, разположени на ниско продуктивни ерозирани терени.

* На територията на град Върбица се провежда Традиционен Есенен Панаир. Панаирът датира от турско време и се е организирал около сарая на Гераите/виден турски род/. Там са се събирали множество търговци, излагайки стоката си, калайджии, занаятчии-предимно налбантски тип дейност. По-късно, панаира сменя месторазположението си на няколко пъти, но не губи традициите си от едно време-конните надбягвания, гюлешите/борбите/с атрактивни награди/коч/и т.н. Част от организацията е и т.наречения „Хайван пазар“-специализиран за търговия /джамбазлък/ на добитък /коне, магарета и други домашни животни/, датиращ от когато е и панаира. По времето на управлението на БКП панаирът временно е спрян, до началото на 80-те години. Така панаирът достига най-големите си размери и сегашното си разположение и терен. Всяка събота се организира и пазар на същия терен, а в съседство – пазарът за животни.