Поповец: Разлика между версии

Село Поповец, (Ходжалар/Hocalar/) е разположено в котловина със северно изложение. В южния край на селото е изворът на река [[Бисерска]], вливаща се в река [[Марица]] при село Бисер близо до гр. [[Харманли]] – -Област Хасково. Китно селце с [[умерен климат]], мека зима и топло лято, заобиколено от широколистни и иглолистни гори, живописни възвишения и дерета. На еднакво отстояние е от гр. [[Хасково]], гр. [[Кърджали]] и гр. [[Харманли]] – 35- – 40 км. Кръстовище на пътищата Кърджали – Свиленград и Хасково – Крумовград.

През 1931 г. се открива изграденото от бежанците училище именувано:"ПОПОВЕЦКО НАРОДНО ПЪРВОНАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ" с. Поповец Хасковска околия. Едни от първите учители са сем. Коклеви. По-късно през 1940 г. то вече е:Народно Основно Училище"Св. Климент Охридски". Според живи свидетели децата от селото, преди да се построи училището в с.Поповец са ходили на училище пеша в с.Рудина (Тепеджик/Tepecik/)и с.Царева поляна.

Уникалното географско разположение на селото – „село под вода“ (в горният край на селото е извора на [[Бисерска река]] преминаваща през селото като "Домуздере"„Домуздере“) е било основния мотив за заселването му от тракийските бежанци и е допринесло за развитието му.

Част от водата на извора е била доведена до селото и чрез вади е стигала до всеки двор. По поречието на реката наречена от бежанците „Домуздере“, на името на родният им край, те са изградили пет воденици: Под "Харманите"„Харманите“-Бай Янювата воденица /Деирмена на Кабакоглу/; Под Новата махала-Карабойковата воденица и Под "Кабата"„Кабата“ на с. Зимовина-Ормановата воденица /Орманън деирмени/.

Новите заселници – етнически турци са предимно от село [[Крояци]], което остава във водите на [[Студен кладенец (язовир)|язовир “Студен кладенец"]]. При преселването си тук те пренасят подпорните гравирани колони от близо 350-годишната джамия от с. Крояци и ги полагат в конструкцията на ремонтираната джамия в селото. Етническите българи се изселват предимно в град Кърджали.След 1962 г., когато почива бай Димо Карабойков и жена му баба Марина остава да живее в гр. Кърджали при сина си Георги, селото остава изцяло населено с етнически турци. През 1958- – 59 година държавата отнема собствеността им върху наскоро придобитите земи и ги колективизира. Създава се [[ТКЗС]] в селото. През 1965 година селото се електрифицира. През 1966 г. в селото се закупува за [[читалище]]то и първия [[телевизор]]. Пак около това време се довършва пътя Поповец разклона за Лясковец и селото има пътна връзка с Хасково. В началото, селото има два [[автобус]]а за града сутрин от 5 и след обед от 15 часа. През 1968 година в селото е открито новото училище с 4 класни стаи и една детска градина с директор учителят Федат Хасиб. По-късно училището се модернизира и след време става и основно училище с модерен двор и ученически стол. Старото училище се разваля и материалите се използват за строителството на помещения за дърва към новото. На местото на старото училище започва да се строи търговско административен комплекс. Около1969 година в селото се открива здравна служба с фелдшер Христо Гачев родом от село Лозен, Харманлийско. През април 1968 в махалата на селото се извършва брутално убийство. Загиват трима – бай Ибрам, бай Изет и бай Руфат – пълномощникът, бригадирът и служителят в пълномощничеството на селото. Това оставя дълбока следа в съзнанието на жителите на селото. Възпоменателната плоча на чешмата в центъра на селото и чешми в тяхна памет продължават да напомнят за това. Селото отначало е пълнощничество после става кметство и дълго време кмет до 1988 година е Мехмет Бекир който сега живее в Измир.

* местността „Колджата“, от където извира "Бисерска„Бисерска река"река“,