Констант II: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м неправилно членуване - предлог и пълен член; козметични промени |
|||
Ред 2:
| име = Констант II
| описание = византийски император
| изображение за личността = [[
| описание на изображението = '''[[Хексаграм]] на Констант II и Константин IV'''
| управление = [[641]] – [[668]] г.
Ред 27:
Рожденото име на Констанс II е Ираклий (''Heraclius''). Когато през 641 г. го акламират като съвладетел, народът му избира името Константин и дори по-късно е управлявал под това име, но в историографията остава под името '''Констас''' (Констант, Констанс), т.е ''„малкият (младият) Константин“''. Прозвището '''Погонат''' (гр. ''„Брадати“'') в по-късни времена неправилно е било утвърдено за синът му [[Константин IV Погонат]], макар да се отнася точно за Kонстант II.
Констант II идва на власт след отстраняването първо на Мартина, племенница и втора жена на [[Ираклий]], която е майка на [[Ираклеон]] (Ираклий II), а след това и на
== Управление ==
Ред 43:
=== Религиозни бунтове и борби ===
През управлението си Констант II търси компромис в спора между ортодоксалните християни и поддръжниците на [[монотелизъм|монотелизма]], учение поддържано от Ираклий и популярно в източните провинции, но отхвърлено от духовенството на запад. Няколко синода обявяват политиката на Констант за еретична. Религиозния конфликт прераства във военен когато през 646 – 7 г. в [[Картаген]] избухва бунта на местния [[екзарх]] [[Грегорий]], който, окуражен от африканските епископи, се обявява за император. Грегорий загива на следващата година в битка срещу нападащите арабски сили. Това слага край на бунта, но не и на разногласията.
[[
През 648 г. Констант II издава едикт, с който заема позицията на безпристрастност между двете фракции и забранява публичните дискусии на догмата. На Латеранския събор в Рим през 649 г. западните епископи отхвърлят тези решения и отлъчват източните патриарси, които поддържат тезата на монотелизма. Това предизвиква ответната реакция на императора – той заповядва на равенския екзарх [[Олимпий]] да арестува папа [[Мартин I]], но на свой ред Олимпий също отказва да се подчини и се обявява за император от 649 до 653 година. Зает с отбраната срещу арабите, Констант не е в състояние да отдели армия за потушаване на бунта. Едва след като Олимпий умира, новоназначеният екзарх на Равена изпълнява нареждането на Констант II и папата е заточен в [[Херсон]] до смъртта си. Наказани са и другите духовници, недоволни от политиката на императора.
Ред 49:
=== Оттегляне на запад ===
След като през 660 г. Констант II заповядва убийството на брат си Теодосий, когото подозира като евентуален съперник за престола, неговото управление протича под знака на силна опозиция от страна на народа в Константинопол. Обществената ненавист срещу императора се засилва, поради което той решава да напусне столицата и да замине на запад, в Сицилия, където установява императорския двор.
[[
През 663 г. Констант II се опитва да възвърне [[Италия]] от [[лангобарди|
В същата 663 г. Констант II е последният император посетил Рим (за 12 дни) и приел званието консул. След това той премества резиденцията си в [[Сиракуза]], където пренася произведения на изкуството, взети от [[Рим]]. Носят се слухове, будещи неодобрение, че Констант възнамерява да премести там столицата на империята.
Ред 67:
== Външни препратки ==
[[
* [http://www.roman-emperors.org/Constan2.htm Constans II (641 – 668 A.D.), R. Scott Moore ] De Imperatoribus Romanis
| |||