Крайцер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м неправилно членуване - предлог 'през' и пълен член |
м неправилно членуване - предлог и пълен член |
||
Ред 109:
Италианският флот традиционно залага на скоростта, пренебрегвайки мореходност, далечина на плаване и отчасти брониране<ref>{{cite| автор= Малов А. А. Патянин С. В.| заглавие = Тяжелые крейсера „Тренто“, „Триест“ и „Больцано“| издание = Морская компания| год= 2007|номер= 4|страници = 3}}</ref>. Двойката крайцери от типа „[[Тежки крайцери тип „Тренто“|Тренто]]“ формално са смятани за най-бързоходните „вашингтонци“ в света, макар при реалната им експлоатация тяхната рекордна скорост да не се потвърждава<ref name="М1">{{cite| автор= Малов А. А. Патянин С. В.| заглавие = Тяжелые крейсера „Тренто“, „Триест“ и „Больцано“|страници = 19}}</ref>.
[[Файл:USS Pensacola (CA-24) underway at sea in September 1935 (NH 97838).jpg|мини|250px|Тежкият крайцер „Пенсакола“]]
Флотът на САЩ след дълги колебания между проекти за защитник на търговията и ескадрен крайцер най-накрая избира нещо средно<ref>{{cite|автор = Stille M.|заглавие = USN Cruiser vs IGN Cruiser. Guadalcanal 1942|место = Oxford|издательство = Osprey Publishing|год = 2009|pages = 10|isbn = 1-84603-466-4}}</ref>. По въоръжението си те даже до известна степен превъзхождат чуждестранните им аналози, имат висока скорост и голяма далечина на плаване, но са неудовлетворителни по защитата. Освен това, крайцерите от тип „[[Тежки крайцери типа „Пенсакола“|Пенсакола]]“ и „[[Тежки крайцери типа „Нортхамптън“|Нортхамптън]]“ поради грешни изчисления на проектантите се оказват недотоварени<ref name="А1">{{cite|заглавие = Американские крейсера Второй мировой войны|серия = Корабли крупным планом-2|место = Екатеринбург|издательство = Зеркало|год = 1999|страници = 14}}</ref>. Пълната договорна водоизместимост е използвана едва при
Японският флот, разглеждащ тежките крайцери като мощни ескадрени разузнавачи, се стреми да получи солидни кораби, но с минимално възможни размери. В резултат 4 крайцера от типовете „[[Тежки крайцери тип „Фурутака“|Фурутака]]“ и „[[Тежки крайцери тип „Аоба“|Аоба]]“ страдат от значително претоварване<ref>{{cite|автор = Lacroix E. Wells II L.|заглавие = Japanese Cruisers of the Pacific War|место = London|издательство = Chutham Publishing|год = 1997|pages = 55|isbn = 1-86176-058-2}}</ref>, а са въоръжени по-слабо, отколкото който и да е чуждестранен кораб от аналогичен клас, имат слабо брониране, но доста мощно торпедно въоръжение.
Ред 168:
[[Британско Адмиралтейство|Британското Адмиралтейство]] проектира леките си крайцери от ново поколение, още преди подписването на Лондонския договор, в условията на тежки бюджетни ограничения<ref>{{cite| автор= Патянин С. В.| заглавие = Крейсера типа „Линдер“ и „Сидней“| издание = Морская коллекция| год= 2005|номер= 6|страници = 2}}</ref>. Новите крайцери от типа „[[Леки крайцери тип „Леандър“|Леандър]]“ и тяхната усъвършенствана версия „[[Леки крайцери тип „Сидни“|Сидни]]“ трябва да имат умерени характеристики при също толкова умерена цена. Основно внимание се отделя на мореходността и автономността, въоръжението включва само 8152 mm оръдия на главния калибър, а бронирането е ограничено<ref>{{cite| автор= Патянин С. В.| заглавие = Крейсера типа „Линдер“ и „Сидней“|страници = 31 – 32}}</ref>. Още по-малки, но по-евтини са крайцерите тип „[[Леки крайцери тип „Аретуза“ (1935)|Аретуза]]“, на които броя оръдия на главния калибър е съкратен с четвърт<ref>{{cite| автор= Патянин С. В.| заглавие = Крайцера типа „Аретьюза“| издание = Морская коллекция| год= 2002|номер= 6|страници = 4}}</ref>. Тези малки крайцери са предназначени за служба при ескадрите<ref>{{cite| автор= Патянин С. В.| заглавие = Крейсера типа „Аретьюза“|страници = 2}}</ref>. Общо британския флот получава 5 крайцера от типа „Леандър“<ref name=autogenerated1 />, 3 тип „Сидни“ и 4 тип „Аретуза“.
[[Файл:Hms belfast.jpg|мини|250px|Лекият крайцер „[[Белфаст (лек крайцер, 1938)|Белфаст]]“.]]
Вестта за залагането в Япония на крайцерите от типа „[[Тежки крайцери тип „Могами“|Могами]]“ с въоръжение от 15 155 mm оръдия принуждава англичаните рязко да повишат бойните качества на новите крайцери. През 1934 г. започва строителството на серията от 5 кораби на типа „[[Леки крайцери тип „Саутхемптън“|Саутхемптън]]“ – големи крайцери с въоръжение от 12 152 mm оръдия. Тяхна усъвършенствана версия стават крайцерите тип „[[Леки крайцери тип „Глостър“|Глостър]]“, построени в 3 единици. Венец на развитието на класа в
Ограниченията на Втория Лондонски договор водят до смаляване на вече успешния проект. Така се появяват крайцерите от типа „[[Леки крайцери тип „Фиджи“|Фиджи]]“ (''Colony series 1''). При стандартна водоизместимост около 8000 тона, се налага да се отслаби бронирането и да се ограничат с 9152 mm оръдия. В строй корабите започват да влизат вече в хода на войната<ref>{{cite|автор = Whitley M. J.|заглавие = Cruisers of World War Two. An international encyclopedia|pages = 120}}</ref>.
Ред 255:
'''Крайцерите на СССР'''
[[Файл:Kynda 1990 DN-ST-91-00400mod.jpg|мини|200px|[[Крайцери проект 58|Ракетният крайцер „Адмирал Головко“ от проекта 58]].]]
Върху развитието на крайцерските сили на съветския ВМФ налага голям отпечатък недолюбването от [[Никита Хрушчов|Н. С. Хрушчов]] на големи надводни кораби. Първата жертва на тази политика стават недостроените крайцери от проекта 68-бис. Опитите на ръководството на флота да спасят 7 от тях чрез преоборудването им в ракетни по проектите [[Проект 64|64]], [[Проект 67|67]], [[Проект 70|70]] и [[Проект 71|71]] нямат успех. Фактически преоборудван само за експериментални цели е крайцера „Дзержинский“, получил една сдвоена пускова установка за [[Волхов (ЗРК)|ЗРК М-2 „Волхов-М“]]. Що се касае за последните проекти „класически“ крайцери – [[Крайцери проект 84|лекия 84]] и [[Крайцери проект 66|тежкият 66]], то тези програми са спрени още на стадий ескизен проект. Също е прекратено проектирането на
Така, единствените съветски ракетни крайцери специална постройка през 60-те г. стават 4 кораба от типа [[Крайцери проект 58|„Грозни“ (проект 58)]][http://web.archive.org/web/20080313141952/http://www.atrinaflot.narod.ru/81_publications/cruisers_58_1.htm] заложени като [[разрушител]]и. Освен това през 1977 г. в ракетни крайцери са прекласифицирани [[Голям противолодъчен кораб|БПК]] от проекта [[Крайцери проект 1134|1134]][http://web.archive.org/web/20090602070004/http://www.atrinaflot.narod.ru/81_publications/berkut.htm] (4 единици), поради малкото им противолодъчно въоръжение. За отбелязване е, че западните военни експерти причисляват към ракетните крайцери БПК от типовете [[Големи противолодъчни кораби проект 1134-А|„Кронщат“]] и [[Големи противолодъчни кораби проект 1134-Б|„Николаев“]] (всичко 17 единици)[http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/2006_05/index.htm].
Ред 265:
[[Файл:Vittorio Veneto (incrociatore).jpg|мини|ляво|250px|Крайцера-вертолетоносец „Виторио Венето“.]]
Бурното развитие на подводния флот след Втората световна война предизвиква потребност от коренно усъвършенстване на противолодъчния флот. Особено значение това придобива към началото на 1960-те г., когато на бойно патрулиране излизат [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение|атомните подводни лодки с балистични ракети]]. Един от пътищата за решаване на въпроса е въвеждането в
'''Европейските крайцери-вертолетоносци'''
| |||