Кукленски манастир: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м неправилно членуване - предлог и пълен член; козметични промени
Ред 7:
| страна = България
| населено място = [[Куклен]]
| религия = [[Християнство в България|християнство ]] – [[православие]]
| вероизповедание = [[Българска православна църква]]
| епархия = [[Пловдивска епархия|Пловдивска]]
Ред 44:
През [[Възраждането]] в манастира се помещава и [[килийно училище]]. В края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. манастирът попада в ръцете на гръцки монаси. Новодомците замазват българските стенописи и изографисват върху тях подобни, но с гръцки надписи. В наше време, при реставрацията на манастирската църква са запазени и експонирани и двата стенописни слоя.
 
Понастоящем манастирът е действащ женски. Храмовият празник се чества на 1 юли и на 1 ноември, когато се почита паметта на свети свети Козма и Дамян. За празник на манастира, както и на гр. Куклен, се смята и Петровден (29 юни). Тогава на поляните около манастира се организира голям събор, продължаващ 3 дни, като тук се стичат хора от цяла България. На храмовиятхрамовия празник 1 юли, от съборната църква се изнася чудотворната лечебна икона на св. Козма и Дамян и с нея се прави литийно шествие.<ref>Чавръков, Г. – Български манастири, изд. Хайни, София, 2002 г.</ref>
 
== Архитектура ==
Ред 54:
В старинния си вид от ХV-ХVІ в. манастирът се е запазил до 1920-те години, след което последователно са изгорели половината от северното и цялото южно крило. Сега са съхранени западното крило и части от северното. В оригиналния си замисъл манастирът е решен на три нива, оградени от обща дворна рамка. Най-долното от тях принадлежи към молитвената зона, а гостоприемницата, която започва от тук, преминава и на по-горното ниво, където е била стопанско-поклонническата зона. Монашеските килии, разположени в най-високата част, са били свързани от южната им страна със стопанския тракт. Основният комуникационен гръбнак лежи в центъра на пространството. Изключително ценен за българската архитектурна история е западният корпус, който е една от малкото в България запазени средновековни манастирски сгради.
 
Съборната църква „Св. св. Козма и Дамян“ е еднокорабна, едноапсидна сграда с две плитки конхи и с рамери – 22 х 8 м. Тя е с 2 притвора (нартекс и екзонартекс), като във външния са запазени лечебните железни вериги, с които са вързвани душевноболните. Планът на църквата наподобява гръцки кръст, като върху целиятцелия наос ляга голям сляп купол стъпващ върху островърхи висящи османски арки. Олтарната част е засводена напречно с огледален свод, свързваща се с наоса с огромна островърха арка. Островърхи са нишите от западната страна на старата църква, в които са вписани входа и страничните прозорци.
 
Външното архитектурно оформление на сградата е в доста опростен вид. Само няколкото плоскодънни надпрозоръчни ниши създават известно пластично разнообразие на фасадите. Погледната отвън, черквата изглежда внушителна, но за сметка на това, вътрешното ѝ пространство е твърде стеснено от масивния градеж и от високата олтарна преграда.
Ред 69:
Голямото богатство на манастира, с което е известен на длъж и шир, е смятаното за целебно аязмо. Издяланият върху мраморна плоча ктиторски надпис в Кукленската света обител в свободен превод гласи: “Целебен извор на „Св. Безсребърници“. Животворната вода на св. Козма и св. Дамян дава сила на душите и цери телата на онези, които идват при извора със своята вяра и черпят вода за всякакво изцеление. Тя изчиства нечистотиите на всички болести. Спомнете си за мене, смирения Игнатий, игумен на манастира „Св. Безсребърници“ в 1795 г. 1 септември.“
 
Друга чудатост на Кукленския манастир са железните окови, намиращи се в притвора на манастирската черква. Някога били 12 на брой, от които сега е останала само една. Навремето душевно болни поклонници били оковавани с тях към пода. и са оставали през нощта в църковния притвор. На сутринта над тях са се пеели молитви от монасите, след което те са били карани до тук – до аязмениятаязмения извор, където са били обливани с вода. В началото, когато е започвало тяхното лечение обливането е ставало по следният начин:
 
Монахът е обливал с вода бесноватия и е броял 1 – 2. На следващия ден процедурата се повтаряла, но този път 1-2-3. Лечението е продължавало до цифрата 2000. Това обяснява колко дълго е продължавало лечението, което обаче в своя край завършвало успешно.
Ред 85:
 
{{Портал|Православие|България}}
 
[[Категория:Манастири в Пловдивската епархия]]
[[Категория:Култура в Куклен]]