Лек крайцер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м неправилно членуване - предлог и пълен член
Ред 344:
=== Леките крайцери на Франция ===
[[Файл:Dugay-Trouin-1.jpg|мини|ляво|250px|Лекият крайцер „Дюге Труен“]]
След края на [[Първата световна война]] крайцерските сили на френския флота са в лошо положение. Достатъчно е да се каже, че най-новите крайцери в неговиятнеговия състав са броненосните от типа „[[Броненосни крайцери тип „Едгар Кюне“|Валдек-Русо]]“ (''Waldeck-Rousseau'')<ref>{{cite
|автор=С. А. Балакин.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/2000_03/04.htm |заглавие-част =Броненосные крейсера
|заглавие=ВМС Франции 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу
|серия=Морская коллекция № 3/2000
}}</ref> от 1911 г., остарели още в момента на постройката им. Но и представеният през 1920 г. проект за нов лек крайцер не блести с високи характеристики. Излизането от положение е само благодарение на запознаването с получените по [[Репарация|репарациите]] немски крайцери и документацията на американскиятамериканския крайцер „Омаха“.
 
В периода 1922 – 1923 г. са заложени три крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „Дюге Труен“|Дюге Труен]]“ (''Duguay Trouin''), влезли в строй през 1926 г. Тези кораби стават първите в света леки крайцери с линейно-терасовидно разположение на оръдейните кули, и се отличават с прекрасна мореходност. На с това списъка от техните достойнства завършва. Бронирането им се явява чисто символично, а [[155 mm/50 Model 1920|155 mm]] оръдия се характеризарат с много ниска [[скорострелност]]<ref>{{cite
Ред 416:
|заглавие=Лёгкие крейсера Японии (1917 – 1945)
|серия=Боевые корабли мира
}}</ref>. Фактически те са леко усъвершенствани „Кума“ с нови 610 mm [[торпеден апарат|ТА]] и бордови [[Хидроплан|хидросамолет]]. Почти веднага започват и нова версия на същиятсъщия проект – „[[Леки крайцери тип „Сендай“|Сендай]]“<ref>{{cite
|автор=А. А. Михайлов.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/BKM/Jap_LCr/05.htm |заглавие-част =Тип „Сендай“. 3 ед.
Ред 753:
От неутралните страни строителство на крайцери през този период води само [[Швеция]]. По задание на шведите италианската фирма ''CDRA'' проектира крайцер на основа на своя проект за сиамски флот. Двете единици на типа „[[Леки крайцери тип „Тре Крунур“|Тре Крунур]]“ (''Tre Cronor'') са заложени през 1943 г., но строителството се води бавно и е завършено едва след войната.{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=288}}
 
== Леките крайцери в следвоенниятследвоенния период ==
=== Следвоенни програми за строителство на леки крайцери ===
В следвоенния период строителството на нови леки крайцери в западните страни е много ограничено. [[САЩ]] и [[Великобритания]] и без това притежават огромни флотове, в пъти превъзхождащи всеки потенциален противник. В частност американските ВМС наброяват 59<ref>{{cite|заглавие=Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. Указ. соч|страници = 560}}</ref> леки крайцера, британските – 50<ref>{{cite|заглавие=Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. Указ. соч|страници = 487 – 489}}</ref>. Освен това голямо влияние върху развитието на флотовете оказва неопределеността, свързана с появата на новите средства за борба – ядреното оръжие и управляемите ракети.
Ред 798:
}}</ref>
 
=== История на експлоатацията в следвоенниятследвоенния период ===
В бойните действия след Втората световна война леките крайцери се използват ограничено. Крайцерите на [[САЩ]] се използват за обстрел на брегови цели по време на [[Корейска война|военните действия в Корея]] и [[Виетнамска война|Виетнам]], британските крайцери се използват за същите цели по време на [[Суецка криза|Суецката криза]].
 
Ред 866:
}}</ref>
 
В СССР към модернизация на леките крайцери в ракетни пристъпват в края на април 1955 г., когато на корабостроителния завод № 444 в [[Николаев]] (бъдещ [[Черноморски корабостроителен завод]]) започва преоборудването на лекиятлекия крайцер от проекта 68-бис „[[Адмирал Нахимов (лек крайцер, 1951)|Адмирал Нахимов]]“ по проекта 67ЕП. В хода на модернизацията крайцерите в носовата част на кораба получават открита пускова установка на неподвижна основа, предназначена за крилати [[противокорабна ракета|противокорабни ракети]] [[КСС (ПКР)|КСС]] с максимална далечина на пуск 43 km<ref>{{cite
|автор=Владимир Асанин.
|заглавие=Ракеты отечественного флота. Заглавие-част 2. На океанских просторах