Преди смъртта си [[Жуау VI]] посочва любимата си дъщеря Исабела-Мария за регент на престола до ''завръщането на легитимния наследник на кралството''. Кралят обаче пропуснал да посочи кой от синовете му е легитимният наследник на престола — либералният император на Бразилия Педро I или абсолютистки настроеният Мигел.
Мнозина смятали, че [[Педро I (Бразилия)|Педро I]] e законният наследник на португалскиятпортугалския престол, но никой не иска Бразилия и Португалия отново да бъдат обединени по една корона. Малката европейска страна се намира под Бразилско управление, когато двете страни са част от т.н Обединено кралство Португалия, Бразилия и Алгарв, основано от [[Жуау VI]] по време на престоя му в [[Рио де Жанейро]] от 1808 до 1820 г. Страхувайки се, че брат му Мигел е готов да се завърне в страната и да заеме престола, Педро се съгласява на взаимни отстъпки — Педро абдикира от престола в полза на най-голямата си дъщеря Мария да Глория, която трябвало да се омъжи за чичо си Мигел, който трябвало да приеме либералната конституция на страната, да се закълне да я защитава и да се върне в Португалия, за да управлява като регент на Мария, докато тя навърши пълнолетие. Мигел приема предложението на брат си, но след като се завърнал в Португалия, той детронирал регентстския съвет на сестра си Мария и се провъзгласил за крал, след което отменил либералната конституция. По време на кървавия режим на Мигел II Мария да Глория се намира в Европа и прекарва известно време във Виена, Лондон и Париж.
През 1831 Педро I абдикира от бразилския престол в полза на сина си Педро II (по-малкия брат на Мария) и от базата си на Азорските острови нападнал брат си Мигел, принуждавайки го да абдикира през 1834 г. Така Мария да Глория е възстановена на престола в Лисабон, а годежът ѝ с дон Мигел е анулиран.
