Джована II Анжуйска: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м интервал след точка в текст
Ред 46:
След като се отървава от съпруга си, Джована II вече официално е коронясана за кралица на ''Неапол и Сицилия'', като церемонията е извършена на 28 октомври 1419 г. Постепенно отношенията ѝ с папа [[Мартин V]] се влошават. Посъветвана от великия си сенешал Джовани Карачоло, Джована II отказва да подпомогне финансово главата на Римо-католическата църква, за да възстанови отново папската гвардия.
 
В отговор през 1419 година папа [[Мартин V]] (папите са върховни сюзерени на [[Неапол]]) признава [[Луи III Валоа-Анжуйски]](синът на дългогодишния противник на брат ѝ) за наследник на бездетната неаполитанска кралица Джована II Анжуйска. Луи събира в Рим голяма армия за завоюване на Неапол. Джована II отхвърля претенциите на папата да се разпорежда с нейната корона и спешно осиновява и признава за наследник [[Алфонсо V Арагонски]], крал на Арагон и Сицилия. <ref>Пиер Милза. История на Италия.изд Рива изд.2007 година, стр.354 </ref>
 
През 1420 г. [[Луи III Валоа-Анжуйски|Луи III Анжуйски]] нахлува с войски в Кампания. Папата обаче се опитва да изпревари събитията и да спечели отстъпки от страна на поставената в неизгодно положение неаполитанска кралица, поради което кани представители на двете страни на преговори във Флоренция. Джована II отхвърля предложените ѝ условия и се обръща за помощ към могъщия арагонския крал [[Алфонсо V Арагонски|Алфонсо V]], когото осиновява през 1421 и обявява за наследник на кралството. Така през юли 1421 г. [[Алфонсо V Арагонски]] пристига с войските си в Италия, където се сражава срещу тези на [[Луи III Валоа-Анжуйски]]. Само за две години арагонците успяват да се справят с френската заплаха за Джована II, но през това време отношенията ѝ с Алфонсо V се влошават. Така през май 1423 г. арагонският крал арестува Карачоло, а войските му обсаждат кралицата в замъка ѝ в Кастело Капуано. Скоро е постигнато споразумение, след което Карачоло е освободен и заедно с Джована II бяга във Аверса. Там кралицата се свързва с доскорошния си противник Луи III Анжуйски, разтрогва осиновяването на Алфонсо V и обявява французина за свой наследник на престола. На следващата година Алфонсо V трябвало да се завърне в Арагон, която прави възможно завръщането на Джована II отново в Неапол през април 1424 г.
 
== Мирни години ==
Последните години от управлението на Джована II преминават изключително мирно. Луи III Анжуйски се оттегля в Калабрия, откъдето чака да бъде призован на неаполитанския трон. Той обаче умира през 1434 г. След смъртта му Джована II признава за свой наследник на престола брат му Рене.<ref>Пиер Милза. История на Италия.изд Рива изд.2007 година, стр.354 </ref>
 
Джована II умира в Неапол на [[2 февруари]] [[1435]] г., на 61 години, и е погребана в църквата „Санта Анунциата“. Смъртта ѝ слага край на Сицилианския клон на Анжуйската династия.