Маркова трапеза: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м унифициране на раздел Вижте още към Вижте също
м неправилно членуване - предлог и пълен член
Ред 4:
Стените на най-източната скала при светилището са изсечени отвесно, на върха на която е оформена т.нар. „Маркова трапеза“, с издълбан в скалата жертвеник – образуван от вписването на два правоъгълника един в друг. На североизток от оформената с жертвеник площадка, на по-ниско ниво на скалата, са изсечени две „щерни“.<ref>Бънов П., Демирев В., „Мегалитите в Сливенско и култът към слънцето“ (Интердисциплинарни изследвания), БАН, София 1988 г., стр.99-100</ref>
 
При мегалитния жертвеник се наблюдават изсичания под формата на ями и улеи, които според народните вярвания са следи от кучето, гегата и солницата на [[Крали Марко]]. В съседство се намират и т.нар. „стъпки“ на героя – обикновено пълни с дъждовна вода, която се стича по улеи от трапезата. На това място преди обичая [[Буенец|Бунец]] момите от Чокоба излизат да се измият с вода от „стъпките на Крали Марко“, както и да завържат червен конец на шипковиятшипковия храст в съседство. На мястото според народните култово-обредни практики водят младите булки от селото, както и снахите, които идват от други села, за да се омият с вода от стъпките и завържат червен конец на храста. Според проф. [[Васил Марков (историк)|Васил Марков]] и в двата случаи се наблюдават следи от обреди на преход, свързани с мегалитното светилище.<ref>Фол, Валерия, „Скалата, конят и огънят“, ИК Агрес, София 1993 г.</ref><ref>В.Марков „Културно наследство и приемственост. Наследство от древноезическите свети места в българската народна култура“; УИ „Неофит Рилски“, Благоевград 2007 г., ISBN 9789546804938, стр.156-157</ref>
 
== Вижте също ==