Джордж Бърнард Шоу: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-en}} => {{lang|en}} |
м интервал след точка в текст |
||
Ред 24:
'''Джордж Бърнард Шоу''' ({{lang|en|George Bernard Shaw}}) е виден [[Великобритания|британски]] [[писател]] от ирландски произход – [[драматург]], [[есеист]], [[театрален критик]], общественик и пътешественик. Носител на [[Нобелова награда за литература]] ([[1925]]).
Роден е в [[Дъблин]], [[Ирландия]]. Никой от романите на Шоу не намира издател. Той сътрудничи на редица литературни издания (списание „Стар“ и вестниците „Пел Мел“ и „Уърлд“), където завежда рубриките „музикална критика“ и „театрален живот“. Статиите си подписва с инициалите '''Дж. Б. Ш.''' и скоро за читателите тези инициали ще се свържат с представите за рядко оригинален и остроумен журналист, който изразява смело своите мнения.
Кариерата си на драматичен писател започва с пиесата си „Къщата на вдовеца“, която включва в цикъла „Неприятни пиеси“. В този цикъл са включени още 2 пиеси: „Обичаният мъж“ ([[1893]]) и „Професията на госпожа Уорън“ ([[1894]]). Последната е забранена за поставяне на сцената и трябва да минат 8 години, за да може лондонската публика да я види. Вторият цикъл „Приятни пиеси“ обхваща: „Героят и войникът“([[1895]]) – действието на пиесата се развива в [[България]] по време на [[Сръбско-българската война]], „Кандида“ ([[1894]]), „Избраникът на съдбата“ и „Никога не може да се каже“ ([[1894]]). Третият цикъл са 3 пиеси за [[пуритан]]и: „Ученикът на дявола“ ([[1898]]), „Цезар и Клеопатра“ ([[1899]]) и „Промяната у капитан Брасбоунд“ ([[1899]]). Към същия период от творческата му дейност се отнасят и комедиите „Човек и свръхчовек“ ([[1903]]), „Другият остров на Джон Бул“ ([[1904]]), „Майор Барбара“ ([[1905]]), „Дилемата на лекаря“ ([[1906]]), „Женитба“ ([[1908]]), „Неравен брак“ ([[1909]]), „Разобличението на Бланко Поснет“([[1908]]), „Андрокъл и лъвът“ ([[1912]]), [[Пигмалион (пиеса)|„Пигмалион“]] ([[1913]]). През периода [[1912]] – [[1918]] г. Шоу пише едноактни пиеси (с 1 действие) на злободневни теми. След войната създава пиесите „Домът на разбитите сърца“ ([[1919]]), „Връщане в Матюзалем“ ([[1920]]), „Света Йоанна“ ([[1923]]), „Кола с ябълки“ ([[1929]]), „Много е хубаво, за да бъде вярно“ ([[1931]]), „Милионершата“ ([[1935]]), „На скалите“ ([[1933]]), „Женева“ ([[1938]]), „В щастливите дни на Карл Чарлз“ ([[1939]]).
| |||