Рила (община): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon=
м неправилно членуване - предлог и пълен член
Ред 45:
Като селище град [[Рила (град)|Рила]] има многовековна история, която води началото си от края на ІІ – началото на ІІІ в. За античността на града свидетелствуват находките при разкопки или случайни такива. На територията на града са открити останки от антично селище с надписи на гръцки език от края на ІІ – началото на ІІІ в. – основи на сгради, битова керамика, зидана гробница с тухли и други. Първото известно наименование на селището е Спортела и се е намирало на територията на днешния град и хълма западно от него. Принадлежало е към територията на Пауталия (днешния град [[Кюстендил]]). Данни за следващото наименование на Рила- Ролигера като кастел, възстановен през VІ век дава Прокопий. В дарствената грамота на [[Иван Шишман]] от 1378 г. се споменава селище с името Дриска, което вероятно се отнася за Рила. Официално Рила се споменава през ХІV в. като феодално владение на Рилския манастир в царствените грамоти на български владетели. Сведение за града под името Ирлие има в турските регистри от 1576 г.
 
Градът е входната врата за Рилския манастир. В историческото развитие на селището е безспорна ролята на Рилския манастир, основан презт Х в. Векове наред той е огнище на просвета и култура, пазител на българскиятбългарския национален дух и на българската книжнина. Манастирът е уникален с изключително хармоничното съчетание на забележителни природни красоти и духовни ценности. В духа на традициите земите тук да бъдат поставени под защитата на закона през 1966 г. най-дълголетните и ценни гори около манастира
са обявени за защитена местност. От 1961 г. [[Рилския манастир]] е превърнат в Национален музей, а през 1983 г. Организацията на обединените нации за образование наука и култура /ЮНЕСКО/ обявява целия комплекс за паметник на културата със световно значения и включва Рилския манастир в списъка на световното културно наследство. През 1986 г. защитената територия е уголемена и е обявен резерватът ”Рило-манастирска гора”. От 1991 г. манастирът е изцяло под контрола на Светия синод на Българската православна църква. През 1992 г. обширна площ около резервата е обявена за парк, за да се опазят най-високите и богати на биологично разнообразие части на Рила планина. И днес манастирът и неговите околности са неизчерпаем източник на национална гордост, средище за всички православни християни и място за духовно пречистване. Скътан като райско кътче в пазвите на най-високата и величествена планина в България.