Самуил: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без интервал |
м неправилно членуване - предлог и пълен член |
||
Ред 26:
Предположението, срещащо се в по-стари изследвания, че Самуил е имал съгласно с тогавашния български обичай второ име Стефан, почива на исторически извор, чиято автентичност е оспорена.<ref>[[Иван Снегаров|Снегаров]]: ''История на Охридската Архиепископия'', стр. [http://promacedonia.org/is/is_1_2.html 20]; [[Александър Хилфердинг|Гильфердинг]]: ''[http://books.google.com/books?id=PSbTAAAAMAAJ&printsec=titlepage&source=gbs_v2_summary_r&cad=0 Собраніе сочиненій]'', стр. 199; Пириватрич: ''Самуиловата държава'', стр. [http://www.promacedonia.org/new_books/pirivatrich.html 62 – 72]</ref>
Никола вероятно умира преди 970 г.<ref>Все още се водят спорове относно произхода на Никола. Името Рипсимия (''арменски:'' Хрипсиме) е разпространено сред [[арменци]]те, както и имената Давид, Мойсей, Арон и Самуил в [[Арменска църква|Арменската църква]]. Мисълта за арменски произход на Самуил и брат му – Давид, като се отрича Арон и Моисей да са негови братя, е разгледана и развита в светлината на историческите събития от 10 век в Adontz, N (1938). „Samuel l'Armenien, roi des Bulgares“. MAR Bclsmp (39):p. 37.). Арменският хронист [[Степанос Таронци|Стефан Таронски]] (Асохиг, Степан от Тарон) твърди че Самуил и брат му са родени в [[Держан]], [[Армения]]. Естествено имената могат да се носят и от българи, а високото ниво на комита в българската областна система говори за
Две столетия по-късно управлението на комитопулите легитимира създаването на Втората българската държава. Мястото на Самуил в българската държавна традиция, като наследник на Симеон и Петър и предшественик на [[Асеневци]], е засвидетелствано в кореспонденцията на папа [[Инокентий III]] с българския цар Калоян и с унгарския крал Емерих.<ref>[http://bgnauka.com/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=10561 Преписката на Инокентий III с българите, ЛИБИ III]</ref><ref>Златарски, В.: ''История на българската държава презъ срѣднитъ вѣкове. Томъ III'', [http://www.promacedonia.org/vz3/vz3_1_4.htm I.4]</ref> В писмо от 1203 г. [[Калоян]] съобщава, че е натоварил Търновския архиепископ Василий с мисия до папата, „съгласно обичая“ на неговите
|