Цар на българите: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 3x кавички, тире (ползвайки Advisor) |
м неправилно членуване - предлог и пълен член |
||
Ред 13:
През [[913]] година княз [[Симеон I]] получава признание за титлата цар (''василевс на българите'') при обсадата на [[Константинопол]], но 6 месеца по-късно Византия се отмята от признаването. През [[920]] година, използвайки слабостта на Византийската империя, Симеон обявява [[Роман Лакапин]] за узурпатор и себе си за „''цар на българи и ромеи''“. През [[927]] г. с договор титлата цар (цезар) е призната от Източната Римска империя (Византия) и на българския владетел [[Петър I (България)|цар Петър]], син на [[Симеон Велики]]. Със създаване на [[автокефалия|автокефална]] българска църква статуквото е утвърдено и всички следващи владетели се титулуват „царе“.
В началото на [[13 век]] цар [[Калоян]] води преговори с римския папа [[Инокентий III]] – обещава му да признае върховенството на светия престол над българската църква (дори е сключена [[Калоянова уния|уния]] между тях), при условие, че папата потвърди титлите на царя и патриарха. В кореспонденцията си с
На [[22 септември]] [[1908]] година е обявена [[Независимост на България|независимостта на България]] и обединената през [[1885]] година държава [[Княжество България]] е провъзгласена за [[Царство България]]. Съответно княз [[Фердинанд I|Фердинанд Сакскобургготски]] приема възстановената титла [[цар]].
| |||