Битка при Севлиево: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{без източници}}
{{Военен конфликт
| име= Битка при Севлиево
Line 30 ⟶ 29:
 
== Предистория ==
На 25 юни след бързо настъпление частите на генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]] овладяват Търново. За осигуряването на десния фланг командирът на кавалерията на Предния отряд генерал-майор [[Николай Лайхтенбергски]] предприема разузнавателни действия по направлението Търново-Севлиево. Същия ден по негова заповед разезд (конен патрул) от два взвода на 9-ти Киевски хусарски полк с командири корнет Полешко и поручик Коробчевски излиза от село [[Сухиндол]] в направление към [[Севлиево]]. Движат се по различни пътища и взводът на корнет Полешко внезапно влиза в Севлиево. Изненаданата местна турска полиция слага оръжието. Казаците прекъсват телеграфната линия, изземват от пощенската станция телеграфната книга, секретните телеграми и двата телеграфни апарата и се изтеглят. Турците бързо се съвземат и започват преследване, което отхвърлено след навременната намеса на пристигналия взвод на поручик Коробчевски.<ref>Сборник материалов по русско-турецкой войне 1877-1878 гг. на Балканском полуострове. Выпуск 25. Действия на западном и южном фронтах с 24 июня по 9 июля 1877 г. Тип. Бережливость, Санкт Петербург, 1899, док. 81, 157.</ref>
 
На 1 юли Осман паша започва форсиран марш на своите части по направлението Видин-село Арчар-село Криводол-Кнежа-село Долна Митрополия-Плевен-Ловеч. Тези действия променят оперативната обстановка. За руското командване овладяването на направлението Търново-Севлиево-Ловеч е важно за преграждане на пътя за настъпление на Осман паша, за осигуряване на фланга и тила на настъпващия Преден отряд и на тила на Източния отряд. Предвидените непосредствени действия са насочени към създаването на система от отряди, които изпълняват заградителни функции по направлението Севлиево-Ловеч-Плевен. Руското командване не разполага със съществени сили в района и затова изпълнението на задачата е възложено на кавалерийски подразделения. След превземането на Никопол на 4 юли те следва да осигурят и вероятното настъпление на 9-ти армейски корпус по направлението Плевен-Ловеч-Стара планина. Началникът на Полевия щаб генералът от пехотата [[Артур Непокойчицки]] уведомява за тези намерения командира на Предния отряд генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]]. Създаването на отрядите започва на 30 юни по заповед на главнокомандващия [[Николай Николаевич]]. <ref>Кузманов Ю. Ловеч в руско-турските войни през ХІХ век (част втора) 1877-1878. Регионален исторически музей-Ловеч, ИК „ИнфоВижън”, Ловеч, 2019, с. 66.</ref>
 
== Действия при Севлиево на 2 юли 1877 г. ==
Отряд от два взвода от Владикавказкия конен полк в състав от 40 казака с командир поручик [[Александър Верещагин]] получава лична заповед на главнокомандващия Николай Николаевич да заеме като преден пикет (малък охранителен отряд) Севлиево. Поводът е получената информация, че в Севлиево се съсредоточава значителна маса от нередовно опълчение и башибозук, които свирепстват и притесняват българското население.<ref>Кузманов Ю. Ловеч в руско-турските войни през ХІХ век (част втора) 1877-1878. Регионален исторически музей-Ловеч, ИК „ИнфоВижън”, Ловеч, 2019, с. 67.</ref>
 
На 2 юли към града е насочена и 3-та сотня на 30-ти Донски казашки полк с командир есаул [[Иван Антонов (офицер)|Иван Антонов]]. Разпоредено е да се овладее Севлиево и да се установи постоянна връзка с Кавказката казашка бригада и Габровския отряд. Същия ден в 12,00 часа донските казаци започват действия срещу турски сили от 1000 пехотинци и 400 конници. Атаката на 3-та сотня на 30-ти Донски казашки полк е подкрепена навреме от пристигналите владикавказки казаци и с общи усилия турците са прогонени, а Севлиево - превзет. Над сто севлиевски граждани се въоръжават с отнетото от турците оръжие. Отчитайки численото превъзходство на противника, есаул Иван Антонов иска с полева записка подкрепление за удържане на града. Командирът на Габровския отряд генерал-майор [[Валериан Дерожински]] подкрепя искането и уведомява началника на Полевия щаб генерала от пехотата Артур Непокойчицки за необходимостта от помощ, в посока на Севлиево. Причината са предстоящите действия за овладяването на Шипченския проход.<ref>Кузманов Ю. Ловеч в руско-турските войни през ХІХ век (част втора) 1877-1878. Регионален исторически музей-Ловеч, ИК „ИнфоВижън”, Ловеч, 2019, с. 68.</ref>
 
== Действия при Севлиево на 3-5 юли 1877 г. ==
На 3 юли турските сили атакуват Севлиево. Нападението е отблъснато от казаците и въоръжените местни българи. На 4 юли генерал-майор Валериан Дерожински изпраща от Габрово в Севлиево подкрепление от 6-та сотня на 30-ти Донски казашки полк с командир есаул Афанасиев. В 8,00 часа на 4 юли казаците атакуват настъпващия противник от 1500 нередовни опълченци и башибозук на шосето Севлиево-Ловеч и след ожесточена престрелка и кавалерийска атака отбиват турските сили.
За да се стабилизира обстановката, късно вечерта на 4 юли по заповед на главнокомандващия Николай Николаевич в Севлиево пристига сборен тактически казашки отряд с командир полковник [[Алексей Жеребков]] и безапесноста на града е осигурена. На 5 юли поради голямото количество изразходени боеприпаси помощникът на началника на Полевия щаб генерал-майор [[Казимир Левицки]] разпорежда на двете сотни в Севлиево да се изпратят 6000 патрона. Формиран е Севлиевски руски гарнизон от основния състав на 6-та сотня от 30-ти Донски казашки полк, малобройна команда от 23-ти Донски казашки полк и основният състав на двата взвода от Владикавказкия конен полк под общото командване на есаул Афанасиев. Отрряда на полковник Алексей Жеребков получава задачата [[Битка при Ловеч (1877)|да овладее Ловеч]].<ref>Кузманов Ю. Ловеч в руско-турските войни през ХІХ век (част втора) 1877-1878. Регионален исторически музей-Ловеч, ИК „ИнфоВижън”, Ловеч, 2019, с. 69.</ref>
 
Руските действия довеждат до освобождаването на Севлиево и създаването на местно българско управление.
 
== Източници ==
<references />
* Сборник материалов по русско-турецкой войне 1877-1878 гг. на Балканском полуострове. Выпуск 25. Действия на западном и южном фронтах с 24 июня по 9 июля 1877 г. Тип. Бережливость, Санкт Петербург, 1899.
* Кузманов Ю. Ловеч в руско-турските войни през ХІХ век (част втора) 1877-1878. Регионален исторически музей-Ловеч, ИК „ИнфоВижън”, Ловеч, 2019, с. 66-69.
 
[[Категория:Битки през Руско-турската война (1877 – 1878)|Севлиево]]
[[Категория:История на Севлиево]]