Енрике II Кастилски: Разлика между версии

През 1366 г., Енрике де Трастамара в борбата му срещу Педро I Жестокия намира съюзник в лицето на френския военачалник [[Бертран дю Геклен]], обединил около себе си водачите на множеството наемнически групи, които плячкосват френските земи след прекратяването на военните действия с Англия. Начело на тази нова сила, Геклен навлиза в [[Кастилия]], като съюзник на Енрике превзема редица ключови крепости, сред които и столицата [[Бургос]]. Там на 5 май 1366 година Енрике е коронясан за крал на Кастилия и Леон.<ref>Elorza, Juan C.; Vaquero, Lourdes; Castillo, Belén; Negro, Marta (1990). Junta de Castilla y León. Consejería de Cultura y Bienestar Social, ed. ''El Panteón Real de las Huelgas de Burgos. Los enterramientos de los reyes de León y de Castilla'' (2ª edición). Editorial Evergráficas S.A. <small>ISBN 84-241-9999-5</small></ref>.

На следващата 1368 г., Черният принц, болен от [[дизентерия]] и остава почти без войници (всеки 4 от 5 англичани умират по време на кастилската кампания) е принуден да напусне [[Пиренейски полуостров|Иберия]]. Скоро Педро не може да се разплати с англичаните и се лишава от тяхната помощ. Останал сам, Педро I е разбит от Енрике и Геклен в битката при [[Монтиел]] на (22 март 1369 година). След битката, Педро I се свързва с Бертран, предлагайки му подкуп, за да го пропусне през своите постове. Бертран приема, но казва за плана на Енрике, който му предлага повече пари и земи ако доведе Педро в кралската шатра. Срещата на двамата еднокръвни братя преминава бурно и те започват да се бият с ками, като Енрике пронизва смъртоносно и убива [[Педро I Жестокия (Кастилия)|Педро I Жестоки]].