Модест Мусоргски: Разлика между версии

 

Музикалните събирания у [[Милий Балакирев|Балакирев]] оказват влияние на артистичното развитие на Мусоргски, изяснявайки истинското му призвание и подтиквайки го да обърне внимание на музикалните занимания. Под ръководството на Балакирев Мусоргски чете оркестрови [[партитура|партитури]], запознава се с анализите на музикалните произведения и критическите им оценки.

По-рано Мусоргски учи пиано при Герк и става добър [[пианист]]. Въпреки че не учи пеене, Мусоргски притежава сравнително красив [[баритон]] и е нелош изпълнител на вокална музика. През 1852 година фирмата Бернард в [[Санкт-Петербург]] издава пиеса на Мусоргски. Композиторът пише две [[Скерца]], от които едното прилага за [[оркестър]] и през 1860 година е изпълнено на концерт на Руското музикално общество, под диригентството на [[Антон Рубинщайн|А. Г. Рубинщайн]].

 

Известност за Мусоргски донася операта му „[[Борис Годунов (опера)|Борис Годунов]]“, поставена на сцената на Мариинския театър в Санкт-Петербург през 1874 година. Тя е призната в някои музикални кръгове като образцово произведение. В течение на следващите десет години „Борис Годунов“ се качва на сцена 15 пъти и след това се сваля от репертоара. Едва в края на ноември 1896 година „Борис Годунов“ отново вижда бял свят, но в малко по-различен вид. Н. А. [[Николай Римски-Корсаков|Римски-Корсаков]] поправя, преименува отново и поставя операта на сцената в Голямата зала на музикалното общество (новата сграда на Консерваторията). В нея участват членовете на „Обществото на музикалните събрания“. Фирмата Бисел и Ко в Санкт-Петербург пуска по същото време новия клавираусцуг на „Борис Годунов“. В предисловието към него Римски-Корсаков изяснява причините, които го подбуждат да се заеме с тази преработка, а именно лошата фактура и оркестрация. В [[Москва]] операта „Борис Годунов“ е поставена първо на сцената на Болшой театър през 1888 г.

 

 

Фирмата Бисел и Ко издава партитурите и клавираусцунга на „Ханство“ (1883 г.). През 1886 година операта се изпълнява на сцената на Музикално-драматичния кръг в Санкт-Петербург, под диригентството на С. Ю. [[Холдщайн]], а след това, през 1893 г., на сцената на Кононовската зала в Петербург. Също така при приятеля му Сетов в [[Киев]] през 1892 година.

Въпреки че често е обвиняван в небрежност, музикална неграмотност и бездарност, бъдещето показва, че приносът на Мурогски е наистина значим за руската класическа музика. Музикалният език на композитора, който всъщност продължава традициите, очертани от М. И. [[Михаил Глинка|Глинка]] и А. С. [[Даргомижски]], е толкова радикално нов, че много от неговите находки се възприемат и развиват едва през XX век. Това са многопластовата „полифоническа“ [[драматургия]] от неговите опери, неговото свободно изразяване в различни форми, далечни от нормите на западноевропейската [[класика]] (в това число от характерната сонатност), а също така неговата [[мелодика]] – естествена, „сътворена от говора“, произлизаща от интонациите на руската реч и песни; мелодика, която придобива съответстваща и чувствена форма за всеки индивидуален [[персонаж]]. Също толкова индивидуален е и хармоничният език на Мусоргски, където елементите на класическата [[функционалност]] се съчетават с принципите на народно-песенните ладови характеристики, с импресионистичните практики и с последователността в звучението на експресионистичната планировка.

 

 

Творческите открития и новаторството на Мусоргски в областта на музикалната декламация и хармонията привличат вниманието на [[Клод Дебюси]], [[Морис Равел]] и други композитори. Влияние оказва върху почти всички значителни композитори на XX век, в това число С. С. [[Прокофиев]], И. Ф. [[Стравински]], Д. Д. [[Шостакович]], Л. [[Яначек]], О. [[Оливие Месиен|Месиен]].