Жак-Ив Кусто: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-fr}} => {{lang|fr}} |
м интервал след точка в текст; козметични промени |
||
Ред 28:
== Ранни години (1910 – 1936) ==
[[
Жак-Ив Кусто е роден на [[11 юни]] [[1910]] година в [[Сент Андре дьо Кюбзак]], департамент [[Жиронд (департамент)|Жиронд]], Франция. От дете морето го привлича и вече пораснал избира кариерата на морски офицер. Завършва Френската морска академия през 1933 г. с чин [[лейтенант]]. Същата година се отправя на своето първо далечно плаване на борда на [[крайцер]]а „Примож“. Корабът обаче му се струва прекалено бавен, защото има влечение към високите скорости и Кусто се прехвърля във Военноморската авиация. Но плановете му за военен пилот са провалени от грубото вмешателство на съдбата. През 1936 г. взима спортната кола на баща си и претърпява тежка катастрофа. Счупва и двете си ръце и получава тежки травми, затова авиационната му кариера приключва.
== Изобретяването на акваланга ==
Ред 37:
== Втората световна война и „Калипсо“ ==
[[
По време на [[Втората Световна война|Втората световна война]] Жак-Ив Кусто служи в артилерията като картечар, боец е от Френската съпротива и след края на войната е удостоен с [[Орден на почетния легион|Ордена на почетния легион]] за активно участие в антифашистката партизанска борба.
Ред 45:
През 1953 г. Кусто получава и световно признание като писател. Издава своята първа книга „''Светът на мълчанието''“ („Le Monde du silence“). Големият успех на книгата помага на Кусто да осъществи нови проекти: да създаде първия неголям автономен апарат за изучаване на подводния свят и да проведе редица експерименти по плуване с подводен автономен дихателен апарат (при това хората дълго време стоят на подводни станции на морското дъно). След две години книгата е екранизирана и филмът получава две големи кинематографски награди – Златна палмова клонка на [[Фестивал в Кан|фестивала в Кан]] през 1957 г. и „[[Оскар]]“. Втория „Оскар“, през 1960 г., получава филмът „Историята на една червена рибка“ (''Histoire d'un poisson rouge''), също заснет по произведения на Кусто. Други негови книги са: „''Живото море''“ (1963), „''Делфини''“ (1975), „''Жак Кусто: светът на океана''“ (1985).
[[
През 1956 година Жак Ив Кусто се уволнява от военноморските сили на Франция в чин капитан и заема поста директор на Океанографския институт и музея в [[Монако]].
Ред 54:
Кусто смята, че е необходимо за цялото човечество да се разпространяват знанията за [[Световния океан]] и изиграва видна роля в борбата за запазване на неговата чистота. Той основава „Общество Кусто“, чиято дейност е насочена към защита на океана от замърсявания и широко дебатиране на проблема със замърсяването на Световния океан сред обществеността. Като изследовател и еколог Кусто се обръща към правителствата на много страни и към политически дейци, като изразява безпокойството си от замърсяването на океана. Последните десетилетия от живота си капитан Кусто посвещава на борбата за опазване на [[околната среда]].
[[
Жак Ив Кусто умира на [[25 юни]] [[1997]] година в [[Париж]] на 87-годишна възраст.
|