Железница (област Благоевград): Разлика между версии

В землището на селото на запад от Струма има малка могила [[Градище (Железница)|Градището]] с антични останки. Срещу Градището, източно от Струма се намира стара римска крепост със същото име [[Градище (Долно Церово)|Градище]], която е била наблюдателница на пътя край Струма. Градището край Железница е играело помощна роля. Според легенди двете крепости са били свързани с мост и подземен тунел под нивото на Струма.

По време на Второто българско царство, поради наличието на желязна руда в Железница започва да се развива рудодобив и обработка на желязо. Железната руда се добивала и преработвала в района на местност, която сега се нарича Леярната. Останки от тази дейност и сега се срещат в тези местности. Създавани са и ковачници, в които се обработвало добитото желязо.

През XVI век [[Доброта войвода]] организира съпротивата на селото срещу потурчването. На втория ден от Великден 1625 година имало събор, провеждан в местността Попадиин рид, на който идвали както хора от селото, така и жители на околните села. На този ден било нарочено и ислямизирането, но Доброта войвода и неговата дружина, както и чети от останалите села, обградили къщата на чорбаджията Лазар, където отсядали бейовете и след жестока битка между хайдути и турци българите надделяват и не предават вярата си. За да не пострадат от отмъщението на турците, Доброта войвода извежда селяните и добитъка извън селото и запалват къщите си, повеждайки 300 – 400 железничани да търсят ново землище за по-добър живот. Някои се заселват в земите около Дупница, но по-голямата част се заселват в източните поли на Витоша, където създават малкото си село, наречено Железница.

Църквите в селото са „[[Свети Илия (Железница)|Свети Илия]]“ (1874), „Успение Богородично“ (Бялата Църква), Атанасова Църква и „Свети Дух“. Село Железница участва и в изграждането на Рилския манастир, което е отбелязано в летописната книга на манастира.

Жителите на селото са православни християни. В селото има 2 черкви.