Националсоциалистическа германска работническа партия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м неправилно членуване - предлог и пълен член |
||
Ред 64:
[[Файл:Bundesarchiv Bild 119-1486, Hitler-Putsch, München, Marienplatz.jpg|мини|ляво|Поддръжници на [[НСДАП]] и ''Stoßtrupp'' в Мюнхен по време на [[Бирения пуч]], 1923 г.]]
През януари 1923 г. [[Франция]] окупира индустриалния район в [[Рур]], в резултат на неспособността на Германия да плаща своите [[репарации]]. Това води до икономически хаос, оставка на правителството и опит на Германската комунистическа партия да организира [[революция]]. Реакцията на тези събития е подем на националистическите настроения. Нацисткото партийно членство нараства рязко до около 20 000.{{sfn|Kershaw|2008|p=110}} До ноември Хитлер решава, че е време да се опита да се възползва от властта в Мюнхен, с надеждата, че [[Райхсвер]] (следвоенната германска войска) ще се бунтува срещу Берлинското правителство и ще се присъедини към
[[Файл:Erstausgabe von Mein Kampf.jpg|мини|''[[Моята борба]]'' в първото си издание.]]
В нощта на 8 ноември 1923 г., нацистите организират патриотичен събор в бирария в Мюнхен, за да започнат опит за [[пуч]]. Този така наречен опит за „[[Бирен пуч]]“ се проваля почти веднага, когато местните командири на Райхсвера отказват да го подкрепят. На сутринта на 9 ноември, нацистите организират поход на около 2000 поддръжници през Мюнхен в опит да съберат подкрепа. Войници откриват огън и 16 са убити. Хитлер, Лудендорф и редица други са арестувани и подложени на съд. През март 1924 г. Хитлер и неговите сътрудници получават много снизходителни присъди. Докато Хитлер е в затвора, той написва полуавтобиграфичния си политически манифест ''[[Mein Kampf]]'' („Моята борба“).
Ред 83:
Изборите от 1930 г. променят германския политически пейзаж чрез отслабване на традиционните националистически партии, ГННП и ДНП, оставяйки нацистите като главна алтернатива на дискредитираните социалдемократи и центристи, чийто лидер [[Хайнрих Брюнинг]] оглавява слабо малцинствено правителство. Неспособността на демократичните партии да образуват единен фронт, самоопределената изолация на комунистите и продължаващия упадък на икономиката, са бонус за Хитлер. Сега той се възприема като фактически лидер на опозицията, а даренията се изсипват в касите на нацистката партия. Някои големи бизнесмени, като Фриц Тисен са нацистки поддръжници и даряват щедро{{sfn|Evans|2005|p=372}}, както някои фигури от [[Уолстрийт]], но много други бизнесмени са подозрителни към крайните националистически тенденции на нацистите и предпочитат да подкрепят традиционните консервативни партии.{{sfn|Kershaw|2008|pp=224}}
[[Файл: Flag of the NSDAP (1920–1945).svg|мини|ляво|Знамето на НСДАП.]]
През 1931 г. и през 1932 г. политическата криза в Германия се задълбочава. През март 1932 г. Хитлер се кандидатира срещу президента [[Паул фон Хинденбург]], като в първия тур печели 30,1%, а на
На 20 юли 1932 г. пруското правителство е свалено от преврат, а няколко дни по-късно на изборите за Райхстага през юли 1932 г. нацистите правят още един скок напред, като взимат 37,4% и се превръщат в най-голямата партия в парламента с голяма разлика. Освен това, нацистите и комунистите взимат 52% от гласовете и мнозинството от местата. Тъй като и двете партии се противопоставят на установената политическа система и не биха се присъединили или подкрепили една друга, това прави невъзможно формирането на правителство с мнозинство. Съгласно директивите на [[Коминтерн]]а, комунистите поддържат своята политика на третиране на социалдемократите като основен враг, наричайки ги „социални фашисти“, като по този начин разцепват опозицията срещу нацистите. По-късно и социалдемократите, и комунистите, се обвиняват взаимно, че са улеснили Хитлер да се издигне на власт чрез нежеланието си да направят компромис.
| |||