Илия Кушев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал след точка в текст
Ред 12:
 
== Биография ==
Илия Кушев е роден във [[Велес]],<ref>[http://www.vi-books.com/vis/vis8/vis8.1/VS-1_08.pdf Конева, Румяна. Солунската мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ и подготовката на военни елити, в: Военноисторически сборник, 2008.]</ref> в семейството на българския просветен и революционен деец [[Бано Кушев]]. Чичо му [[Петър Кушев]] също е легален деец на ВМОРО, а брат му [[Тодор Кушев]] е четник във ВМРО. В 1913 година завършва с последния двадесет и седми випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 101">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |authorlink= |coauthors= |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |isbn= |pages=101 |url= |accessdate=}}</ref> След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година емигрира в [[България]], където завършва Военното училище в София. Участва в [[България в Първата световна война|Първата световна война]] като поручик от [[Първи артилерийски полк (1889 – 1945)|1<sup>-ви</sup> артилерийски полк]] на [[Пета пехотна дунавска дивизия]] на [[Българска армия|Българската армия]]. Членува във [[Военен съюз|Военния съюз]].<ref>Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр. 88 – 89.</ref>
 
След войната следва право в [[Софийски университет|Софийския университет]], но прекъсва следването си, за да се включи в революционната борба на възстановената ВМРО. Изпратен е в [[Македония (област)|Македония]] като велешки околийски войвода. През август 1919 година се създава [[Македонско студентско дружество Вардар|Македонското студентско дружество „Вардар“]] и Илия Кушев е част от настоятелството.<ref>Михайлов, Иван, Избрани произведения, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 10</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 88.</ref> През 1920 г. в изпълнение на клаузите на [[Ньойския мирен договор]] е уволнен от служба.