Разлика между версии на „Остров Принц Едуард“

м
неправилно членуване - предлог и пълен член
м (без 'досега', неактуално)
м (неправилно членуване - предлог и пълен член)
В периода от 1745 до 1758 на острова се провеждат няколко сражения между английските войски и френския гарнизон базиран в Порт ла Жое (сега [[Шарлъттаун]]). В крайна сметка с договорът от Париж от 1763 г., който слага края на [[Седемгодишната война]] островът преминава под владението на Англия и става нейна колония. Първият британски губернатор на острова става Уолтър Патерсън (1735/42 – 1798), който е назначен на този пост през 1769 г. и, който провежда политика целяща изгонването на френските заселници и преселването на нови ирлански имигранти. Неофициално по това време островът се нарича Нова Ирландия.
 
През 1787 г. Патерсън е уволнен и за негов приемник е назначен Едмънд Фанинг (1739 – 1818), като остава на този пост до 1804 г. По настояване на новия губернатор остров Ил дьо Сен Жан (на английски Сейнт Джон) с декрет на британския крал от 29 ноември 1798 г. е преименуван на остров Принц Едуард в чест на командващияткомандващия по това време английски войски в [[Северна Америка]] принц [[Едуард Август]], херцог на Кент (1767 – 1820), четвърти син на крал [[Джордж III]]. (Принц Едуард по-късно става баща на бъдещата кралица [[Виктория]]).
 
През целия XIX в. на острова пристигат множество имигранти главно от британските острови и, главно сравнително заможни във Великобритания семейства, като към момента на присъединяването на колонията към Канада населението наближава 100 хил. души.