Искрец: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без 'досега', неактуално
м интервал след точка в текст
Ред 24:
== Културни и природни забележителности ==
[[Файл:Hram.Sveta.Bogorodica.Iskrets1.jpg|мини|250px|Църквата Света Богородица]]
Природата на с. Искрец е много красива и поради това то е често посещавано от любителите на българското село. Разположено е в нископланински район, като средната надморска височина е 595 метра. През него минава река Искрецка. Водния отток се формира главно от изворната вода и в по-малка степен от повърхностни води. Минава през с. Свидня и се влива в р. Искър при гр. Своге. Основен приток на р. Искрецка е р. Козла, която извира приблизително 10 км по-нагоре, на територията на село Бучин проход. И двете реки са по-пълноводни през периодите на годината с повече валежи и топенето на снеговете, а в периоди на суша значително намаляват.
 
На територията на с. Искрец има много пещери, сред които Душника (обща дължина 876 м.), Мечата дупка (обща дължина 142 м., става въпрос за известната „Меча дупка“ при с. Меча поляна.), Извиралото (обща дължина 240 м.) и др. Те са обект на чести туристически посещения от любителите на пещерното дело. Пещерата „Душника“ е една от най-интересните в Понор планина, защото след крайния сифон може да се влезе в голямата водна система на планината, която тръгва от понорите в северната ѝ част. Има факти, които потвърждават това предположение. Например спирането на водата от Искрецкия извор на два пъти – за 24 часа след Свогенското земетресение през пролетта на 1979 г., а втория път за 7 часа през пролетта на 1981 г. при максимален дебит. Трябва да има огромни каверни, които да поемат това количество вода, особено при пролетното пълноводие. Сифонът в „Душника“ обаче е много тесен и за това трябва да се потърси друг, обходен път за проникване в тази система.
 
Искрецки манастир Успение Богородично. Основан е през XIII в., а през XIV век е разрушен от турците. През XVII век е възобновен като параклис, а от 1834 г. действа отново като манастир. Понастоящем е периодично действащ. Представлява комплекс от черква и жилищни сгради.
 
Черквата е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна постройка, укрепена с контрафорси. Основната ѝ част е построена през XVII в., а през 1846 г. е пристроен притвор, с размери 10 х 7,40 м, по-широк и дълъг от наоса, с размери 8,70 х 5 м. Обновена е през 2000 г. Стените ѝ са покрити с три пласта стенописи, отличаващи се с високи художествени качества.