Тах: Разлика между версии

'''Тах''' или(на гръцки: '''Тахос''' или '''Теос'''), или '''Джедхор''' (Teos, Tachos ''Τάχως'', Djeho, др. ег. Te-hi) е вторият [[фараон]] от [[Тридесета династия на Древен Египет]], управлявал междупрез 362/60 – 360 или 359/35858 г. пр.н.е.<ref>Ronald J. Leprohon – ''The Great Name: Ancient Egyptian Royal Titulary'', Society of Biblical Literature (Atlanta 2013), p. 172</ref><ref>Leo Depuydt – ''Saite and Persian Egypt, 664 BC – 332 BC''. In: Ancient Egyptian Chronology (''Handbook of Oriental studies: Section One, The Near and Middle East; Volume 83''). Brill, Leiden/Boston (2006), p. 270; p. 280</ref>

Тах се възкачил на престола презПрез 365 г. пр.н.е. катоТах съвладетеле заедноиздигнат сза съвместен фараон от баща си [[Нектанеб I]] и наследилнаследява властта след неговата смърт презоколо 362/1 г. пр.н.е.<ref>Aidan Dodson & Dyan Hilton – ''The Complete Royal Families of Ancient Egypt'', Thames & Hudson (2004), p. 254; p. 256</ref><ref name="NG">Nicolas Grimal – ''A History of Ancient Egypt'', Blackwell Publishing (1992; 2005), p. 377 – 378</ref>

Тах трябвало да се противопостави на персите, които по това време заплашвали да нахлуят в [[Египет]]. За целта той поканил наемни войски от [[Спарта]] под ръководството на [[Агезилай II]]. На разположението на Тах били 80 хил. местни египетски войски, 10 хил. гръцки наемници под командването на атинянина [[Хабрий]] и 1000 спартански [[хоплит]]а начело с престарелия Агезилай. Издръжката на големия брой наемници струвало много и довело до финансови затруднения, което накарало фараона да конфискува златото и среброто от храмовете в Египет и да ги обложи с налози. Това рязко настроило силната жреческа каста против управлението на Тах и спомогнало за бързото му сваляне. Тах будел неодобрение сред аристокрацията и заради прекаленото фаворизиране на наемния военачалник Хабрий, в чиято чест били преименувани два града.<ref name="NG"/><ref name="ABL">Alan B. Lloyd – ''The Late Period (664 – 332 BC)''. In: Ian Shaw (edited by) – ''The Oxford History of Ancient Egypt'', Oxford University Press (2003), p. 377 – 378</ref><ref name="CAH">Alan B. Lloyd – ''Egypt, 404 – 322 B.C.''. In: The Cambridge Ancient History (''2nd edition''), Volume VI: ''The Fourth Century B.C.'', Cambridge University Press (1994; 2006), p. 341 – 343; p. 348 – 349</ref>

Възползвайки се от неуредиците в Персийската империя, фараонът повел армията си на поход във [[Финикия]] и [[Сирия]]. Нито гърците, нито египтяните обаче били доволни от военоначалническата му способност, затова скоро го напуснали и преминали на страната на въстаналия племенник на Тах – [[Нектанеб II]], син на Tjahapimu, брат на фараона, оставен като негов наместник в Египет. Този метеж вероятно е бил подпомогнат финансово от персийския цар. Междувременно Хабрий отново бил отзован в [[Атина]].<ref name="NG"/><ref name="ABL"/><ref name="CAH"/>

Гръцките наемници помогнали на Нектанеб II да се утвърди като владетел на Египет с одобрението на жреците. Останал без подкрепа, Тах избягал в [[Персия]], където живял до смъртта си.<ref name="NG"/><ref name="ABL"/><ref name="CAH"/>

[[Файл:NectaneboI-Stele.png|мини|ц|400п|[[Стела]] на Нектанеб I и Тах]]

* Livius.org: [httphttps://www.livius.org/te-tgarticles/teosperson/teos.html/ Teos]