История на Румъния: Разлика между версии

Истинска независимост Румъния постига обаче едва по времето на [[Карол I|Карл фон Хоенцолерн Зигмаринген]], известен като крал Карол I (управлявал от [[1881]] до [[1914]] г.). Създаването на Кралство Румъния е обявено на [[10 май]] [[1877]] г., в хода на подготовката на Руско-турската война 1877 – 1878 г., признато от Османската империя със Сан-Стефанския мирен договор от 19 февруари / 3 март 1878 г., и е потвърдено на [[Берлински конгрес|Берлинския конгреспрез]] същата 1878 г. В резултат на войната Русия, за да получи излаз и пристанище на р. Дунав, отнема и присъединява румънски земи в Молдова (Бесарабия), а на Румъния като компенсация дава българската [[Северна Добруджа]] (справедливостта задължава да признаем достойното поведение на тогавашния румънски парламент: много от депутатите са се изказали против тази замяна, наложена от Руската империя, и са предвидили бъдещи проблеми със съседна България).<br>В годините на Българското Възраждане и борба за национално освобождение през 19 век Румъния става център на българската емиграция, бореща се за национално освобождение, която е оставена да действа без намесата, т.е. при фактическото благоволение на румънските власти, за разлика от отношението на Сръбското княжество към българската националосвободителна емиграция.

Със Санстефанския мирен договор, за да си осигури излаз на р. Дунав, Русия анексира Бесарабия и като компенсация за това и за участието на Румъния в Руско-турската война 1877 – 1878 г., определя за Румънската държава Северна Добруджа, населена изключително с българи. Първоначално румънската държава не е била съгласна с тази замяна на територии. По-късно Румъния не се задоволява с придобиването на Северна Добруджа и по време на Балканските войни 1912 – 1913 г., се възползва от затрудненото положение на България за да откъсне още български територии. В [[Първа балканска война|Балканската война]] тя принуждава България да ѝ отстъпи град [[Силистра]] срещу задължението си да запази [[неутралитет]], което тя вероломно нарушава и напада България в [[Втора балканска война|Междусъюзническата война]]. Румънците навлизат дълбоко в страната тъй като срещу тях, осланяйки се на договора, няма нито един български войник и въпреки сразяването на гръцката и сръбската армии от българите, България губи войната и цяла [[Добруджа]] попада под румънска власт.