Пасторал: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}}
м неправилно членуване - предлог и пълен член
Ред 6:
Пасторалният жанр бележи влияние в развитието на [[опера]]та. Пасторалните поеми се превръщали в музика в изпълненията на италианските [[трубадур]]и. Монодичните пасторални [[мадригал]]и започнали за се изместват от модерните полифонични. На тази база впоследствие се развили кантатата и серенадата. [[Джовани Батиста Гуарини]] станал прочут със своите над 500 мадригала, които изпълнявал сам. Опери, като „Aminta“ на [[Тасо]], „Dafne“ на [[Джакопо Пери]] и особено „L'Orfeo“ на [[Клаудио Монтеверди]] провокирали развитието на драматичния мадригал. [[17 век]] бил много благодатна епоха за пасторалните образи в операта. Тази мода била разпространена както в [[Италия]], така и в [[Англия]] и [[Франция]]. Пасторалът също така в Италия и [[Германия]] имал и своето инструментално развитие.„текст в кавички“
 
Пасторалът и пародиите на пасторала били важни елементи в музикалниятмузикалния живот на [[18 век|18]] и [[19 век]]. Композитори като [[Георг Фридрих Хендел]] и [[Жан-Филип Рамо]] представяли пасторални опери. [[Лудвиг ван Бетовен]] избягва от обичайната си динамика в бавните ритми на Пасторалната си симфония. В операта на Романтизма пасторалът намира място в творбите да [[Рихард Вагнер]] и [[Джакомо Мейербер]]. През 20 век [[Морис Равел]] в „Дафне и Хлое“, [[Клод Дебюси]] в „Следобедът на един фавн“ и [[Игор Стравински]] в „Le sacre du printemps“ и „Les Noces“ вдъхват нови идеи в тази форма.
 
[[Категория:Музикални форми]]