Психоанализа: Разлика между версии

Акцентът в класическата психоанализа е поставен върху несъзнаваната психична дейност. С теорията за изтласкването се появява и тази за [[несъзнавано]]то. В човешката психика действат два принципа, които управляват функционирането на личността и нейните процеси. Това са ''Принципът на удоволствието'' и ''Принципът на реалността''. Първият изразява фактът, че всеки човек се стреми да избягва неудоволствието и страданието, като се стреми да си набавя все по – голямо количество удоволствие. Тук неудоволствието представлява нарастване на напрежението (възбудата), а удоволствието – намаляване на това напрежение. С този принцип е свързан ''Принципът на реалността'' – той влияе и контролира ''Принципа на удоволствието.'' Принципът на реалността се активира, когато самата реалност не позволява възможност за получаване на удоволствие по най – прекия път или се налага временно да отложи получаването на удоволствие. Понякога Принципът на реалността предлага обиколни пътища за реализирането на удоволствието. [[Несъзнавано]]то се свързва с ''Принципът на удоволствието'', а [[съзнание|съзнаваното]] – с ''Принципа на реалността''. Тези количествени разлики между удоволствие и неудоволствие е прието да се наричат '''количествен (икономически) аспект''' и са свързани с нивата на либидото. '''Топичният (пространствен) аспект''' представлява разделянето на психичниятпсихичния апарат на части. Първата топика по Фройд разделя психиката на три части: [[несъзнавано]] → цензура → [[предсъзнавано]] → цензура → [[съзнание]]. Втората топика допълва първата, като уточнява и добавя инстанции – Аз, Свръх-Аз и То. Тези три инстанции са в динамично отношение и това представлява '''динамичният аспект''' в психоанализата. Трите аспека са свързани. В тази система само То е несъзнавано и посредничи между соматичните и психичните процеси. Инстанциите Аз и Свръх-Аз са както в полето на съзнанието, така и в несъзнаваното. Азът е продукт и посредник на То, а Свръх-Аза е „наследник на Едиповия комплекс“. От Свръх-Азът се проявяват морала, съвестта и Аз – идеалите.<ref>„Приложна психоанализа I том“ – Петър Иванов</ref><ref>„Приложна психоанализа II том“ – Петър Иванов</ref> Трите структури – Аз, Свръх – Аз и То – силно варират в достъпността за наблюдение. Познанието за То може да се достигне чрез производни, които пробиват пътя си в системите предсъзнавано и съзнавано. Тези производни психични репрезентации се изразяват чрез Аза, понеже е посредник. Ако в То преобладава спокойствие, значи няма повод инстинктивен импулс да нахлуе в Аза в търсене на удовлетворение и така да създаде напрежение. В такъв случай не може да се научи нищо за съдържанието на То, понеже не се проявява. От това следва, теоретично, че То не е открито за наблюдение при всички условия. При Свръх – Аза ситуацията е различна. До неговото съдържание може да се достигне чрез ендопсихично възприятие. Не е достъпно за наблюдение, когато между него и Азът има хармонични отношения – тогава се приема, че двете съвпадат. Очертанията на Свръх – Азът се изясняват само когато конфронтира Аза с критика или враждебност. Подобно на То, Свръх – Азът става видим, когато например предизвиква в Аза чувство на вина.<ref>„Егото и защитните механизми“, изд. изток – запад – Ана Фройд</ref>

Човешката психика функционира по два начина. Това се осъществява чрез '''първичният психичен процес''' и чрез '''вторичния психичен процес'''. Първичният процес се отнася към системата несъзнавано и е отговорен за ставащото там. Той е подчинен на ''Принципа на удоволствието''. Вторичният е отговорен за случващото се в системите предсъзнавано – съзнание и се ръководи от ''Принципа на реалността''. Тези два процеса са двата основни начина на работа на психичниятпсихичния апарат. Те са напълно различни в същността си. Този специфичен начин на функциониране си има свои особености и закономерности. В първичниятпървичния процес смисъл не може да се търси – той протича като напълно свободен, асоциативен, халюцинаторен и има символен характер. Циркулирането на психична енергия е свободно и неконтролируемо – от една форма в друга, от една представа в друа, от един образ на съня в друг, от една фантазия в друга. Основните механизми на първичниятпървичния процес са сгъстяване, изместване, изтласкване, символизиране и др. Върху протичането му няма контрол, нито логичност и рационалност. Описва се като езикът на поезията, митовете, магията, мистицизма и психозите. Вторичният процес може да се каже, че е производен на първичния, но е негова противоположност. За вторичниятвторичния са характерни разумът, съзнателната воля, активното внимание, разсъжденията, рационалността и логиката. Той изразява когнитивните форми на мисленето. При вторичниятвторичния процес асоциациите, вътрешните образи и представи може да прекъснат, да се направляват избирателно, съгласно Принципа на реалността, в който са въплатени социални, морални, естетически или религиозни мотиви. Психичната енергия не може да се насочи без разумът и интелекта да са посочили посоката. Вторичният процес е от по – висш порядък. Той контролира и регулира действията на човек.

# Динамична (теория на конфликтите – феномените на психичниятпсихичния живот се разглеждат като резултат от конфликти),

Фалическият стадий (от фалос – [[ерекция|еректирал]] [[пенис]]) се разпростира между третата и шестата година. Тогава детето забелязва разликата между момчетата и момичетата. През този етап може да се наблюдава как децата изследват своите полови органи, [[мастурбация|мастурбират]] и показват интерес към въпроси, свързани с [[раждане]]то и [[секс]]а. За периода са характерни т.нар. [[Едипов комплекс]] и [[комплекс на Електра]]. Фройд вярва, че момчето преживява интензивен конфликт по отношение на желанията си за [[кръвосмешение]] с майката и се страхува от отплатата на баща си за тях. По-конкретно, малкото момче се страхува, че баща му ще разкрие сексуалните му желания и ще си го върне, като отреже пениса на момчето. Малкото момиче по време на фалическиятфалическия етап е изобразено като откриващо, че за разлика от баща си то няма пенис. Непосредствено след това анатомично откритие на момичето му се иска да го има – желание, което в психоаналитичната теория се нарича ''завист за пениса''. Завистта за пениса при момичетата е приблизително еквивалентна в психологически план на тревожността от кастрацията при момчетата. Във фройдистката теория завистта за пениса и тревожността от кастрация заедно са известни като [[кастрационен комплекс]]. Неуспехът да се разреши едиповият конфликт и нерешените едипови чувства лежат в основата на много психологически разстройства, когато се разглеждат от перспективата на психоаналитичната теория.