Първи вселенски събор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-въстанов +възстанов)
м неправилно членуване - предлог и пълен член
Ред 8:
Числото на явилите се епископи се определя не еднакво: според [[Евсевий Кесарийски|Евсевий]] те са повече от 250, според [[Евстаий]] – около 270, според думите на [[Константин Велики]] – 300 и повече от 300, а [[Атанасий Велики]] на различни места в своите съчинения ги определя различно – ту 300, ту 318. Последното число станало общоприето, така Никейският събор често пъти е наричан просто събор на 318-те отци. Числото на епископите в различните заседания е различно и това е послужило като причина за различията в показанията на историците.
 
Епископи в римската държава са от гръцки или от латински произход. Датата която се опитват да приемат и съгласуват – 20 май (според [[Болотов]] – 22 май) е официалното начало на съборните заседания. Времето от 20(22) май до 14 юни преминава в предварителни съвещания. През това време в тях могат да вземат участие лица, които не са епископи.В центъра на тези събор съставлява учението на [[Арий]] за личността на [[Исус Христос]]. През времето на тези съвещания ясно се определя кой е с [[Арий]] и кой е против него. [[Константин Велики]] пристига на 14 юни, а на 19 юни е съставен символът на събора. От 19 юни да 25 август събора се занимава с въпроси относно устройството на църковниятцърковния живот. Края на събора е 25 август.
 
Арий е повлиян от [[гностицизъм|гностицизма]] и смята, че Бог е толкова отделен от света, че въплъщението е невъзможно, и че Бог е просто единство ([[монада]]). От това следвало, че [[Исус Христос|Синът]] е сътворен преди създанието на света, а не е вечно роден от Отца, което противоречи на учението за [[Света Троица|Св. Троица]] (Божието триединство). Въпреки, че партията на полуарианите също подписала символа, тяхното учение, което въвеждало йерархия в Троицата, също било отхвърлено с добавката, че Сина е единосъщен (Homousios) на Отец – т.е. че Отец и Син имат еднаква природа и същност.