Първи интернационал: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире
м неправилно членуване - предлог и пълен член
Ред 3:
'''Първият Интернационал''' е основан под името Международно работническо сдружение на среща в [[Лондон]] на 28 септември 1864 година.
 
Негови учредители са сред най-мощните [[Великобритания|британски]], [[франция|френски]], [[Швейцария|швейцарски]], [[Испания|испански]] и [[Италия|италиански]] [[синдикат|синдикални]] организации от онова време. Въпреки, че [[Карл Маркс]] не имал никакво участие в организирането на срещата, той е избран за един от 32-те членове на временниятвременния Генерален съвет. Основан предимно на отделни членове, организирани в местни групи, които са интегрирани в национални федерации, въпреки че някои синдикати и сдружения са се присъединили към него като цяло. Върховен орган е Конгресът, който се среща в различен град, всяка година като формулира принципи и политики, а Генералния съвет, избран от Конгреса има седалище в Лондон служи като Изпълнителен комитет, от делегираните секретари на всяка от националните федерации, за организиране на акции за оказване на подкрепа в различни страни.
 
От самото начало, Интернационалът е разкъсван от противоречивите школи на социалистическата мисъл – марксизма, прудонизмът ([[Пиер-Жозеф Прудон]], който се застъпва само за реформата на капитализма), бланкизмът ([[Огюст Бланки]], който се застъпва за радикални методи, както и метежи и революции), както и версията на анархизма на [[Михаил Бакунин]], който доминира италианската, испанската и френско-швейцарската федерация. Първият международен интернационал се разделя на своя конгрес в [[Хага]] през 1872 г. вследствие от сблъсъка между централизираният [[социализъм]] на Маркс и [[анархизъм|анархизма]] на Бакунин. С цел предотвратяване доминирането на движението от анархистите и придобиване на контрол на сдружението, Генералния съвет, продиктувано от Маркс, мести централата си в [[Ню Йорк]], до официалното разпускане. По време на Конференцията във Филаделфия през юли 1876 г. бакунизма, поема Ръководството на Сдружението, като провежда годишни конгреси 1873-1877. Анархистите не успяват обаче да се запазят Интернационала жив. След анархистическият конгрес в Лондон от 1881, той престава да представлява организирано движение.