Влад II Дракул: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Disambiguated: Галиполи → Галиполи (полуостров) |
|||
Ред 44:
През август 1442 г. султанът изпраща войска да анексира Влашко, но тя е разбита от [[Янош Хуняди]], който поставя за кратко на трона [[Басараб II]]. Още на следващата година Влад Дракул си връща трона, подкрепен от войските на Мурад. В замяна освен ежегодния данък е принуден да изпрати двама от синовете си (Влад Цепеш и Раду III) като заложници при османците<ref>Treptow, Kurt W. (2000). Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, р.47. The Center of Romanian Studies. ISBN 973-98392-2-3</ref>.
След военните успехи на Янош Хуняди срещу турците и подписания мир между тях през 1444, Влад решава да промени външната си политика и отново става васал на унгарците. Когато полският и унгарски крал [[Владислав III]] започва своя кръстносен поход срещу турците през 1444, Влад изпраща на помощ 4000 конници под командването на най-големия си син [[Мирчо II|Мирчо]]. След голямото поражение в [[Битка при Варна|битката при Варна]] и смъртта на краля, Влад пленява [[Янош Хуняди]] при изтеглянето му през Влашко. Причината вероятно са грабежите на унгарските войски, както и това че Влад и синът му Мирчо смятат Янош за главен виновник за поражението. Хуняди е освободен срещу голям откуп, но това само подхранва враждата между двамата владетели.
През 1446 или 1447 Влад отново сключва мир с турците, съгласявайки се да върне в Османската империя българските бежанци във Влашко<ref>Treptow, Kurt W. (2000). Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, р.52. The Center of Romanian Studies. ISBN 973-98392-2-3</ref><ref>Mureşanu, Camil (2001). John Hunyadi: Defender of Christendom, р.140. The Center for Romanian Studies. ISBN 973-9432-18-2.</ref>.
| |||