Ленарт Тощенсон: Разлика между версии

'''Ленарт Тощенсон''' ({{lang|sv|Lennart Torstensson}}) (17 август 1603 – 7 април 1651) e шведски генерал, сражавал се в [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]].<ref>''[https://www.britannica.com/biography/Lennart-Torstenson Lennart Torstenson, Swedish military officer]'', на сайта '''britannica.com''', посетен на 25.01.2020</ref>

== БиографияРанни години ==

Роден е в [[Тощена]] в лен [[Вестерйотланд]], син на офицера Тощен Ленартсон, дългогодишен комендант на крепостта [[Елвсбори]]. Кариерата на Тощенсон започва като паж на младия крал [[Густав II Адолф]], какъвто става на 15-годишна възраст.<ref>Martin Windrow and Francis Mason, ''Dictionary of Military Biography'', London 1997, p. 297</ref> Това му дава възможност да го придружава в няколко военни експедиции, като тази в [[Ливония]] (1621-1623) и [[Прусия (област)|Прусия]] (1628-1629), където може да наблюдава военните действия и да се учи. Същевременно обаче посещава военното училище на холандския щатхаутер [[Мориц НасаускиОрански]] през 1624 и 1625 г. Съгласно легендата по време на пруската кампания кралят го изпратил със съобщение до един от своите генерали, но пътувайки натам, пажът забелязал движение на противника, и преценил, че това значително променя ситуацията. Той игнорирал заповедите и се върнал в лагера, за да съобщи за своите наблюдения. Първоначално кралят вдигнал ръка да го удари, но се замислил и казал: „''Ленарт, информацията, която ми носиш, ще ти спаси живота, но може би е по-добре да ми служиш като генерал, а не като паж''“.

Само година по-късно Тощенсон вече е ръководител на шведскта артилерия, която под неговите грижи се развива бурно. Вече няколко години шведите експериментират с най-различни нови модели оръдия, които им дават голямо предимство. Под грижите на Тощенсон артилерията има решаваща роля за шведските победи при [[Битка при Брайтенфелд|Брайтенфелд]] (1631) и Лех (1632). Именно той създава т. нар. подвижна (или полева) артилерия, чието бързо преместване обърква представите на противниците за хода на сраженията.<ref>Michael Lee Lanning, ''[https://archive.org/stream/military100ranki00lann#page/296/mode/2up The military 100. A ranking of the most influential military leaders of all time]'', Secaucus 1996, p. 296</ref> При Брайтенфелд 100 оръдия откриват битката с канонада по противника, която застрашава да провали бойния му ред и това провокира неговия командир Йохан Церклас фон Тили да опита атака с конницата, която не успява. Изненадващо за католиците контратаката се извършва с малки оръдия, които продължават да участват в битката. Изчислено е, че по-добрите шведски оръдия изстрелват по три на всеки един изстрел от противниковите.

През [[1632]] г. Тощенсон става генерал, но още първата му изява се проваля – при неуспешна атака срещу католическия командир [[Албрехт фон Валенщайн]], той е пленен и остава в негова власт до 1633 г. Там посреща вестта за смъртта на краля през ноември 1632 г. Три години по-късно вече е пръв заместник на шведския главнокомандващ в Германия генерал [[Юхан Банер|Банер]] и взема дейно участие във впечатляващата му кампания през 1635 и 1636 г. Играе важна роля припрез целия [[Френско-шведски период на Тридесетгодишната война|Френско-шведски период]] на войната, като започва с блестящата шведска победа при [[ВитщокБитка (битка)при Витщок|Витщок]] през октомври 1636 г.<ref>Александър Стоянов, ''Тридесетгодишната война'', София 2015, с. 160</ref>

Когато през май 1641 г. Банер умира, правителството принуждава Тощенсон да го наследи като главнокомандващ на цялата шведска армия в [[Германия]], въпреки че той вече е болен и няма голямо желание. За да го убеди, правителството му дава чин фелдмаршал и го прави губернатор на окупираната от шведите [[Померания]]. Той повдига духа на войниците и още през пролетта на 1642 г. печели блестящата победа при [[Лайпциг]], след което може лесно да покори Саксония. Необезпокояван разорява владенията на императора в [[Чехия]] и [[Моравия]] и заедно с френския маршал Тюрен бечели и [[Битка при Брайтенфелд (1642)|втората битка при Брайтенфелд]] през октомври 1642 г. На следващото лято получава неочаквана заповед да нападне [[Дания]] от юг (виж [[Шведско-датска война (1643-1645)]]) и той повежда армията си към полуостров [[Ютланд]]. Настъплението му е неотразимо и той окупира Ютланд, но неуспеха на шведския флот да му осигури прехвърляне край [[Копенхаген]] проваля плановете му. Той оставя войната срещу Дания на генерал [[Карл-Густав Врангел|Врангел]]<ref>C. V. Wedgwood, ''[https://archive.org/stream/thirtyyearswar00wedg_0#page/454/mode/2up The Thirty Years War]'', London 1938, p. 455</ref> и се връща отново на юг, където се сблъсква с имперската армия на генерал Галас. Тя му прегражда пътя към [[Прага]], но на 5 март 1645 г. е напълно разбита в голямото сражение при [[ЯнкауБитка (битка)при Янкау|Янкау]] (АнковицеЯнковец).<ref>Petr Kovář'', [https://www.bellum.cz/en/battle-of-jankau.html Battle of Jankau, 6^th March 1645]'', на сайта '''bellum.cz'''</ref> Отново бързото придвижване на артилерията изиграва решаваща роля за шведската победа.

Това обаче е последната битка на Тощенсон, който се оттегля поради болестта си в полза на [[Карл Густав Врангел|Врангел]] (1646). През 1647 г. е направен граф на Ортала и получава високи държавни постове в Швеция. Остатъка от живота си прекарва като силна политическа фигура в Швеция със значително влияние върху младата кралица [[Кристина]].