Костичовци: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м интервал след точка в текст
Ред 15:
 
== История ==
За създаването на селото има легенда. Населението на района било пръснато из различни махали, затова местният турски [[бей]] решил да ги събере на едно място, да основе село и така по-лесно да събира данъците. Легендата разказва, че това станало на мястото на днешната долнокрайска чешма. Когато започнали да копаят, намерили кости. Българите възкликнали: „кости“. Турците извикали: „чок“, което значи „много“. От съчетанието на двете думи идва името на днешното село Костичовци. До тук е легендата. Има писмени данни<ref>Д-р Боянич – Лукач, Душанка. Видин и видинският санджак през XV-XVI в. Документи от архивите на Цариград и Анкара. Под ред. на В. Мутафчиева и М. Стайнова. С.,1975, с. 60, 102, 115, 117.</ref>, че селото е съществувало и преди падането на Видинското царство под османско владичество (1396 година). Турците са го наричали и писали село Костичофче, Коститофче, Костучувче <ref>Д-р Боянич – Лукач, Душанка. Видин и видинският санджак през XV-XVI в. Документи от архивите на Цариград и Анкара. Под ред. на В. Мутафчиева и М. Стайнова. С.,1975, с. 60.</ref> Костинчевче <ref>Християн Атанасов. Християни и евреи във Видинско. Джизие описи на Видинския санджак от 20-те години на XVIII век. Държавна агенция „АРХИВИ“. Архивите говорят 62. С.,2010, с. 88, 159.</ref>. Явно условията, околната среда и територията, където е било основано и разположено селото, са изключително подходящи за живот и стопанска дейност. През целия шест вековен (а може би и по-дълъг) период на съществуването си то е имало години на възход и застой в развитието си. От село с 12 (дванадесет) домакинства [около 60 (шестдесет) жители през 1454/55 г., то е „доживяло“ до най-добрите си години (30-те и началото на 40-те на ХХ век), когато е имало 1100 – 1200 жители (при преброяването от 31 декември 1934 година – 1119 ж.).<ref>Братя Данчови, Българска енциклопедия. С., 1992, с. 752.</ref>.
 
Село Костичовци е надарено от Бога с изключително плодородна земя. Хората били изключително трудолюбиви, предприемчиви, открити за новото и жадни за знания. Строили нови къщи, обработвали земята, създавали кооперации, изпращали децата си да учат в големите градове. До 1951 г. в селото е имало три-четири машини вършачки, около десетина-петнайсет жетварки-сноповръзвачки и не малко друга селскостопанска техника и инвентар. Предприемчиви костичовчани /Цветко Тодоров Филипов, Томо Иванов Томов и други/[5], "проектират" и построяват първото промишлено (дървопреработващо) предприятие в историята на селото – (БАНЦИГА). И днес Костичовци се откроява с чистите си улици, широки дворове и просторните къщи. През годините преди 9 септември 1944 година много хора възприемат социалистическата идея с надежда за по-добър живот. От селото е партизанинът Стоян Георгиев-Минчо, който загива в схватка с полицията в двора на родната си къща. В Костичовци са родени много антифашисти, политзатворници, участници във Втората световна война. След 9 септември 1944 г. е извършено насилствено коопериране на земята, създава се ТКЗС, в резултат на което много хора напускат селото, за да работят и изхранват семействата си в големите градове – София, Видин, Враца и Лом. Селото започва да запустява и в 2009 година наброява около 50 жители, над 70-годишна възраст.
 
== Културни и природни забележителности ==