Кофа: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире; козметични промени |
м интервал след точка в текст |
||
Ред 7:
Голямата дървена кофа, използвана в миналото за пренасяне на вода на малко по-големи разстояния се нарича [[ведро]]. Често за по-лесно носене се слагат две ведра на краищата на [[кобилица]] и тя се носи през рамо. Друга употреба на кофата в миналото, а в някои краища на света и до днес, е за вадене на вода от [[кладенец|кладенци]]. Кофата се закача на въже или верига, с които се спуска в кладенеца, загребва се вода с нея, след което се извежда на повърхността.
До средата на ХХ век за измерване на количество зърно – пшеница или царевица, е използван дървен съд с цилиндрична форма, също наричан кофа. Вместимостта на тази мерна единица е 18 l. Теглото на зърното е различно, поради различното му хектолитрово тегло – след жетва една '''кофа жито''' тежи около 15 kg, а след няколко месечно съхранение същият обем зърно тежи между 13,5 и 14,5 kg. В България подобен популярен измерител за зърно е '''крината'''. Известен препис от IX век дава информация, че при цар Симеон през IX – Х век данъка в натура жито и просо се измерва с крина. Представлява съд подобен на кофа с по-голям диаметър, по-малка височина, без дръжка и с по-малка вместимост от горецитираната кофа, не е стандартизирана и в различните региони измерва различни количества зърно. По време на османската власт е използвана мярката '''килé'''. Това също е дървен съд с вместимост от 12 до 80-90 килограма жито. Всеки регион има своя мярка – Берковско киле, Варненско киле и т.н.
Обемът на кофата се използва в миналото и като мярка за вместимост на вино и други течности и се равнява на осем или повече [[ока|оки]] (1,28 кг).<ref>Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София 1982 г.</ref>
| |||