Свещенство: Разлика между версии

'''Свещенство''', '''хиротония''' или '''ръкополагане''' е посвещение на християнски свещенослужители в духовен сан, едно от [[тайнство|църковните тайнства]]. Хиротония се нарича единствено посвещаването в [[епископ]]ски сан, а ръкополагането означава посвещението на свещеника.<ref>[http://www.pravoslavieto.com/docs/hirotonija.htm Църковен вестник, брой 20 от 1998 година]</ref>

В [[Православна църква|православната църква]] съществуват три степени на свещенството, най-ниската от които е [[дякон]]. Следва [[презвитер]] ([[свещеник]], [[йерей]]), а най-висшата степен на свещенството е [[епископ]] ([[архийерей]]). Дяконът може да служи, но само като помага на свещеника по време на светите тайнства. Той няма право да извършва сам тайнствата.

След посвещението в свещеник (йерей), новопосветеният получава правото да извършва повечето от тайнствата, като тайнството на [[брак]]а ([[венчание]]), свето [[кръщение]], миропомазание [[покаяние]] и [[изповед]], елеосвещение. Посвещението в сан на свещеник (йерей) задължително се извършва от архиерей, а на архиерей най-малко двама архиерей.

Преди да бъде ръкоположен дяконът се изповядва, дава покаяние за греховете си през целия си живот. След тази изповед духовникът говори с архиерея достоен ли е човекът за свещенически сан, или такъв му се отказва. Свещенически сан се придобива по време на [[литургия]]. Посвещаваният в тайнството обикаля три пъти около [[престол (християнска църква)|престола]], след това спира пред престола, пада на колене и полага глава на него, а архиереят полага [[омофор]] и ръка върху главата му (от тук идват и термините ръкополагане, ръкоположен), което означава, че на посветениятпосветения му е възложена ръката на [[Христос]], за да чете определени молитви и да служи на Бога.

След самия ритуал архиереят връчва на свещеника неговите атрибути за служби като [[епитрахил]], осветен [[кръст]] и [[служебник]] и провъзгласява "Аксиос" (от гръцки, достоен), на което свещеникът и присъстващите на тайнството отговарят три пъти "Аксиос".

След приемането на сана, ръкоположеният трабва да обещае на себе си, че задължително ще служи на Бога и на хората, както и Христос е служил по време на земния си път.

Ръкополагането в епископски сан в съвременната практика на православната църква обикновено се осъществява от няколко епископи. По време на тайнството върху главата на новопосветения епископ се полага разтворено [[евангелие]], което държат в ръце всички присъстващи архиереи.