Северноказахстанска област: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м 4-цифрени числа без интервал
м неправилно членуване - предлог и пълен член
Ред 25:
Североказахстанска област заема южната периферия на [[Западносибирска равнина|Западносибирската равнина]], а на юг в пределите ѝ навлизат най-северните разклонения на [[Казахска хълмиста земя|Казахската хълмиста земя]] с максимална височина '''523 m''' ({{coord|53|06|08|N|68|19|41|E}}), разположена северно от езерото Имантау. На север и изток в релефа преобладават многочислените езерни понижения, малки степни блюдца, ниски възвишения и ували с малки котловини между тях. Тук надморската височина варира от 115 – 120 m на североизток до 200 m на запад и югозапад. Източната част е заета от [[Ишимска равнина|Ишимската равнина]] с височина от 70 до 200 m.<ref name="bse"/><ref name="bse1"/>
 
Климатът е рязко континентален, с продължителна (над 5 месеца), студена и малоснежна зима и горещо лято с характерни силни и сухи югозападни ветрове. Средна януарска температура от -19,5°С на север до -16°С на юг. Средната юлска температура се колебае от 18,8°С на север до 20°С на югозапад. Годишната сума на валежите варира от около 230 mm на изток до 300 – 340 mm на север, като 3/4 от тях падат през летния период. Продължителността на вегетационниятвегетационния период (минимална денонощна температура 5°С) е от 109 – 129 денонощия на север до 165 – 175 денонощия на югозапад.<ref name="bse"/><ref name="bse1"/>
 
Речната мрежа в областта е рядка. Всички реки през пролетта силно се разливат, през лятото намаляват и пресъхват частично или напълно. В западната част на областта от юг-югозапад на север-североизток на протежение от 520 km преминава участък от средното течение на река [[Ишим]] (от басейна на [[Об]]) с притоците си [[Акан-Бурлък]] и Иман-Бурлък. В най-източната част протича река [[Силети]] с най-долното си течение. В Североказахстанска област има над 1200 езера, като много от тях през лятото периодично пресъхват. Преобладават сладководните езера ([[Шагалалътениз]], Северен и Южен Как, Акуш, Таранкол, Менгисор и др.), както и множество солени (Атансор, Майлисор, Шалкар, Калмакол, [[Силетитениз]], [[Теке (езеро)|Теке]], Улкен-Карой, Киши-Карой, [[Калибек]], Алабота и др.).<ref name="bse"/><ref name="bse1"/>