Кюстендилска епархия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал след точка в текст
Ред 8:
=== Велбъждска епископия ===
[[Файл:Principality of Velbazhd.png|мини|200px|Велбъждско деспотство - диоцез на Велбъждската и Струмишката епископии]]
С прекъсването на сведенията за [[Пауталия]] през ранното средновековие, спират и сведенията за Пауталийската епископия, която под името Велбъждска епископия се споменава едва във времето на края на [[Първа българска държава|Първата българска държава]]. Още в първата грамота на византийския [[император]] [[Василий II Българоубиец|Василий II]] (976-1025), касаеща църковната уредба на завладените български земи и датирана в 1019 г., на седмо място е поставена епископията [[Велбъжд]], подчинена на архиепископа на България. От императорската грамота е видно, че епископията се е намирала между средацката, нишката и брегалнишката епископии, като е обхващала на изток Германия (дн. Сапарева баня) и Разлог: ''"...и епископът на Велбъжд да има в самия Велбъжд, и в Сътеска, и в Германия, и в Теример, и в Стоб, и в Долна Сътеска, и в Разлог 15 клирици и 15 парици..."''. Това е най-ранното упоменаване на Велбъждската епископия, но безспорен е изводът, че грамотите на Василий II утвърждават вече съществуващото положение в църковната уредба на българската държава.
 
В [[Епархийски списъци|епархийските списъци]] на Константинополската патриаршия от времето на император [[Алексий I Комнин]] (1081-1118) е представена и епископията на Велбъжд, подчинена на архиепископа на България, като този път с поставена на трето място, след [[Кастория]] и [[Скопие]]. В следващите епархийски списъци, които се датират в годините на властвуване на [[Мануил I Комнин]] (1143-1180), но в които името на архиепископия България е архаизирано и е наречена Юстиниана Първа - епископията Велбъжд отново е поставена на трето място. От XI-XII век до наши дни са достигнали имената на няколко велбъждски епископи: [[Никифор Велбъждски]], [[Гавраил Велбъждски]] и [[Йоан Велбъждски]].
Ред 59:
* Стојан Новаковић, ''Законски споменици српских држава средњег века'', Београд,1912 г., с.758-760.
* Александар Соловјев, ''Одабрани споменици српског права (од XII до краја XV века)'', Београд 1926 г., с.169-171;
* [[Христо Матанов|Матанов, Христо]], ''Княжеството на Драгаши. Към историята на Североизточна Македония в предосманската епоха'', София, изд. ГАЛ-ИКО, 1997 г., с.190;
* [[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] ''А-Я'', София, изд. БАН, 1988 г., с.22, 308, 350-1;
* [[Йордан Иванов|Иванов, Йордан]], ''Северна Македония. Исторически издирвания'', София, 1906 г., с.46, 47;
* [[Йордан Иванов|Иванов, Йордан]], ''"Кюстендилският Хисарлък и неговите старини"'', Известия на българското археологическо дружество. VII, 1919-1920 г., с.112;
* [[Иван Снегаров|Снегаров, Иван]], ''История на Охридската Архиепископия, Том 1. От основаването ѝ до завладяването на Балканския полуостров от турците'', София, Кооп.печ."Гутенберг", 1924 г., с.274; (II изд. Акад.изд."М.Дринов", С., 1995 г.);
* [[Иван Снегаров|Снегаров, Иван]], ''История на Охридската архиепископия – патриаршия. От падането ѝ под турците до нейното унищожение (1394-1767).'', София, 1932 г., 615 с.;
* [[Димитър Ангелов (историк)|Ангелов, Димитър]], Средновековният Велбъжд (VII-XIV), В: Сб.''[[Кюстендил и Кюстендилско]]'', София, изд. ОФ, 1973 г., с.74.
* Дебочички, Валентин, „Църковно-национално движение в Кюстендил и Кюстендилската епархия през петдесетте и седемдесетте години на XIX век”, в ''Известия на Исторически музей, Кюстендил'', т.II, 1990 г.
* Янев, Янчо, Метохът на Рилския манастир в Кюстендил”, в ''Известия на Исторически музей, Кюстендил'', т.III, 1991 г.
* Колев, Валери, „Закриването на Кюстендилска епархия”, в ''Известия на Исторически музей, Кюстендил'', т.VI, 1993 г.
* Янев, Янчо. ''Кюстендилската митрополия'', Велико Търново, изд. "Фабер", 2001 г., 148 с.
* Radosavlevich, Nedelko, „Eparhije Banje (Kjustendila) i Samokova u Pechkoj Patriarshije 1557-1766”, в ''Известия на Исторически музей, Кюстендил'', т. Х, 2005 г.
* Петров, Петър, „Кюстендил и Кюстендилският край през Средновековието (политическа и църковна история)”, в ''Известия на Исторически музей, Кюстендил'', т. Х, 2005 г.;
* Бонева, Вера, „Кюстендил, Кюстендилска епархия, и митрополит Игнатий Кюстендилски – към историята на едно натрапено съжителство (1861—1877) ”, в ''Известия на Исторически музей, Кюстендил'', т.XVI, Велико Търново, 2010 г., с.139-178.