В подножието на пирамидата, върху източната ѝ страна обърната към изгрева, е запазен плитък релеф оприличаван на конска глава. Павлина Петрова, която е проучвател на мястото се впуска в много смела свръхинтерпретация вдъхновена от научните постулати за тракийскияттракийския Орфизъм – формулирани от Александър Фол, че е възможно жертвоприношението на животното да се е извършвало символично, защото религиозната доктрина на жреците не позволява проливане на кръв. Конят е известен като свещено животно на бога Слънце. (В произведенията на ранното тракийско изкуство, най-вече в торевтиката се появяват апликации с конски глави. (Приема се, че при траките са символи на Слънце-бога). От особен интерес е релефът, където се наблюдават осем конски глави оформящи кръг.) Археологическта ситуация на обекта на потвърждава интерпретацията на Петрова за използването на кон за жертвено животно.
В непосредствена близост до наричаниятнаричания от Петрова "пирамидален олтар", в най-високата част от скалната тераса е обособен чрез дълбоки жлебове овален сектор – т.нар. "софра". По повърхността на това овално пространство се наблюдават многобройни вдълбани в скалата дупки с неправилна сферична форма и различни по размер. Във възрожденската легенда за "Софратата на Вълчан войвода" по-големите вдлъбнатини са използвани от хайдутите, за да поставят там паниците си. Този сектор бележи най-високата точка от скалата. Поставените в дупките жалони, очертават направления, които съвпадат с ориентацията на важни канали от останалите сектори на светилището. Овалната плоча наподобяваща софра е своеобразен център, който свързва различните сектори на светилището. Много е вероятно, поради специфичната си форма, да е получила своето народно наименование "Софра".<ref>Петрова, Павлина, ''Скални и мегалитни паметници – проблеми и пътища за тяхното разрешение.'' (Сборник) Съставител: Георг Краев, НБУ, София, 2001. 119 стр. ISBN 954-535-235-3</ref>
