Разлика между версии на „Социален характер“

'''Социалният характер''' е централна концепция в аналитичната социална [[психология]] на [[Ерих Фром]]. Той описва образуването на споделена [[характерова структура]] на хората в общество или социална класа според техния начин на живот и социално типични очаквания, и функционални изисквания свързани със социално адаптивното поведение. Социалният характер е същностно адаптивен към доминатниятдоминатния модел на производство в [[общество]]то. Според Фром, концепцията интегрира теорията на [[Карл Маркс|Маркс]], засягаща това как модела на производство определя [[идеология]]та и концепцията на [[Зигмунд Фройд|Фройд]] за [[характер]]а.

Докато индивидуалния характер описва богатството на характеровата структура на [[индивид]]а, то социалният характер описва емоционалните нагласи общи за хората в дадена [[социална класа]] или [[общество]]. Социалният характер се добива в семейството като агент на обществото, но също така се развива и в други институции на обществото като [[Училище|училища]] и работни места. Функцията на социалниятсоциалния характер е да мотивира [[Човек|хората]] да изпълнят очакваните социални задачи, засягащи работата и взаимодействието, [[образование]]то и консумирането. Произлизащ от взаимодействието на социо-икономическата социална структура и социалната либидинозна структура, социалният характер прави възможно използването на човешката енергия като социално продуктивен ресурс.

Като теоретик на обществото Фром не се интересува от характерните особености по които индивидуалните личностни се разделят един от друг, но пита какво е общото в психологическите реакции на повечето хора. За това той изследва част от характеровата структура, която е споделена от повечето членове на обществото. Фром описва това основно ядро на характера като социален характер. Оформянето на социалниятсоциалния характер заема място в повечето общества на цената на спонтанността и свободата на индивидите (Не е задължително да бъде така, ако социалният характер е развиван в едно човечно общество, където целта е максималното развитие на човека според неговите индивидуални особености, то тогава социалният характер също ще е действа в тази посока, при това той вече няма да вменява чужди на човека дейности, а напротив, дейностти, които са присъщи за него, тоест развитие.)